Идеалисти | Бразилизацията

Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.

Затова и неговата съдба не е без значение.

WIKIMEDIA/By Chensiyuan

Добре дошли в Бразилия! Това е страна, в която доволни от положението са единствено финансовите елити и продажните политици. Обществото мърмори, но не се съпротивлява съпротива. Изпаднало е в състояние на примирение.

Деградацията не се случва като внезапна катастрофа, а по-скоро преминава през нестабилен цикъл от надежда и разочарование.

Бразилия отдавна е символ на дълбоко социално разслоение, място, където фавелите се трупат по хълмовете, гледащи към луксозните небостъргачи.

ЕПА/БГНЕС/Isaac Fontana

В книгата си "Generation X", писателят Дъглас Коупланд описва този процес като "бразилизация". Той визира разширяващата се пропаст между богатство и мизерия, придружена от изчезването на средната класа.

Парадоксът е, че съвременният среден човек от Бразилия се доверява повече на десницата, отколкото на синдикатите и левите движения. Десницата е, която се грижи за трудовата заетост.

WIKIMEDIA/By Vinícius Soares Pereira

В периода между 2016 и 2021, броят на хората, работещи към платформи за доставки в Бразилия, скача с близо 1000%. Днес, в сектора на куриерите и шофьорите работят около 1,4 милиона души.

Този ръст съвпада с периода, в който страната понася пълната тежест на икономическата рецесия след 2008-ма. Съчетано с масово разпространената корупция и импийчмънтът на президента Дилма Русеф, това сложи точка на 13-годишното управление на левицата.

ЕПА/БГНЕС/Andres Martines Casares

В следващите години се наложиха политики на икономии и трудови реформи, които постепенно изместиха политическия курс надясно.

Този развой на събитията, заедно с навлизането на платформената икономика, се вписа чудесно в контекста на дълбоко вкоренената бразилска традиция на неофициална и непостоянна заетост.

PIXABAY/Wilfredo Rafael Rodriguez Hernandez

Тя е наследство от робовладелския период. И не е просто остатък от миналото, а през 70-те става съществена предпоставка за дълбоко неравноправната капиталистическа модернизация.

Затова, считано отт 80-те години, изследователите разглеждат засилващата се трудова несигурност като част от глобалния процес на "бразилизация".

ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

Парадоксално, но загубата на трудови права и защитни механизми не води до подем на синдикатите или засилена подкрепа за левите сили. Напротив - крайнодесните намират едни от най-лоялните си симпатизанти сред новата вълна от "платформени" работници.

Това отчасти се дължи на факта, че мнозина държат лявата "Партия на работниците" отговорна за кризата, която ги е довела до такъв тип трудова заетост. Но феноменът със завоя надясно, който има паралели и в Аржентина, с възхода на Хавиер Милей, се дължи на по-дълбоки социални и политически процеси.

WIKIMEDIA/By Presidencia de Argentina

Става дума за натрупваното през десетилетията неолиберално влияние върху политиката и обществените нагласи. То променя коренно начина, по който хората възприемат себе си и заобикалящия ги свят.

Постепенно те започват да гледат на себе си не на като на работници, подложени на експлоатация или бедност. А като на предприемачи, поемащи лични рискове, в името на собственото си оцеляване.

WIKIMEDIA/By Isabella Gemignani

Така самоуважението вече не се крепи върху солидарността, а върху идеята за индивидуален успех. Въпреки изтощителния труд и несигурността.

В този контекст всяка форма на държавна намеса, било чрез данъци, регулации върху работодателите или дори пътни правила, се възприема като бариера пред свободната икономическа инициатива.

ЕПАБГНЕС/Isaac Fontana

Загубата на някой от основните инструменти за работа като автомобил, мотоциклет или мобилен телефон се преживява като лична катастрофа. И това оправдава крайнодесни мерки, като полицейски контрол и дори въоръжаване.

Така авторитарните, про-предприемаческите и анти-синдикални послания, на крайната десница, постепенно стават привлекателни за хората. Дори да се налага да работят при най-лоши условия. Само да не са под управлението на някоя лява работническа партия и да бъдат далеч от синдикатите.