Знанието е мъртво

By John Nosta for Psyhology Today, 25.05.2025

Нахлупете шапките на познанието – приключва нещо основополагащо. Не с драматична промяна, а с тиха ерозия, която малцина забелязат и още по-малко се осмеляват да назоват.

Знанието е мъртво.

Не става дума за знанието в смисъла на данни или факти – те никога не са били в по-голямо изобилие. А за структурата на "Знанието" с главна буква, открай време считано за фиксирано, обективно и стабилно. Точно в този смисъл то се разпада пред очите ни.

PIXABAY/Stefan Parnet

Векове наред знанието е служило като основа на властта, живеейки в книги, институции и архиви. Нещо, което можехме да посочим, да цитираме и да притежаваме. Да "знаеш" означаваше да имаш достъп до истината, а истината имаше координати.

Но тази рамка вече не важи. И изкуственият интелект – особено големите езикови модели – не толкова е убива знанието, колкото осветлява неговото разпадане.

PIXABAY/Stefan Parnet

Когато Ницше обявява, че "Бог е мъртъв", той не визира теологията. Той говори за краха на метафизиката - някога основа на смисъла и морала. Думите му не бележат края на вярата, а края на вярата в старата ѝ форма.

По удивително подобен начин, преживяваме  промяна и сега. Смъртта на знанието не е отхвърляне на истината, а крах на системата, която смяташе, че знанието може да бъде фиксирано и запазено.

PIXABAY/Dmitriy Gutarev

Точно както Богът при Ницше навремето е организирал моралния ред, знанието отдавна организира когнитивния. Но кулата от слонова кост се руши.

Да вземем изкуствения интелект – не само като ново средство, но и като когнитивен катализатор, който променя начина, по който получаваме достъп до информация и начина, по който мислим.

PIXABAY/Gerd Altmann

Големите езикови модели (LLM) не извличат истина, а генерират език. Те не са хранилища на знание, а симулират яснота. Смисълът не се извлича от някакъв архив, а се създава, с момент на вероятност, при поискване.

Само това да беше, то пренарежда архитектурата на мисленето.

PIXABAY/u 91c4jx8lri 

В модела на познанието истината беше нещо, което можеш да намериш -  в енциклопедията, учебника или рецензираното списание. Знанието беше извън нас, а умът беше съхрянаващ механизъм.

Но при големите езикови модели не е като при указателите. Те са когнитивни среди. Или това, което наричаме матрица на знанието.

PIXABAY/Arek Socha

Ако зададем въпрос на някой LLM, той няма да ни даде "правилния" отговор. Той ще конструира отговор, оформен от взаимодействието на милиарди езикови вектори, които действат в цифровото пространство, в реално време.

Ние вече не взаимодействаме със знанието като нещо, което трябва да извлечем. Ние го сътворяваме, заедно с ИИ, в реално време.

PIXABAY/Colin Behrens

В тази нова среда ние не запомняме факти. Образователният модел започва да се променя. Линейната учебна програма – идеята, че човек трябва да овладее поредица от статични истини – отстъпва място на различен набор от когнитивни приоритети.

И това е новата грамотност -

• Да задаваме по-добри въпроси - не за да извличаме (знание), а за да оформяме допитване.
• Да приемем двусмислието - да забравим за бинарните истини и да се насочим към "генеративното напрежение" на множеството гледни точки.
• Да се научим как да се учим - да се адаптираме в различни контексти, за да синтезираме смисъл и да изграждаме взаимосвързаност в реално време.

PIXABAY/Dariusz Sankowski

И все пак, с изчезването на фиксираното знание се създаде напрежение. Навремето указателите ни даваха отправни точки и предлагаха стабилност. Те ни казваха:  - Вие сте тук. И сега, когато няма карта, губим орентация.

Сега, когато знанието е динамично, когато се променя с контекста, на какво да вярваме? Къде е истината? Може би не трябва я търсим. Може би задачата вече е да изградим нови форми на доверие. Както във взаимовръзките, така и в контекста.

И най-важното - да вярваме в способността си да разпознаваме смислената корелация, а не простото да се съгласяваме.

PIXABAY/John Hain

Може би навлизаме в свят, в който кохеренцията замества консенсуса, в който най-ценната форма на интелигентност не е това, което знаеш, а как мислиш, в движение.

Казвайки, че знанието е мъртво, не означава, че го оплакваме. И че, в свят от генеративни системи, традиционната форма на познание вече няма приложение. Ние не се отказваме от истината, а се учим да мислим по различен начин.

И вече не сме потребители на знание, а уачстваме в неговото възникване. И това, което се ражда, може би е по-мощно от всичко, с което се разделяме.

PIXABAY/Artvizual

Джон Носта е теоретик в областта на иновациите и основател на NostaLab.