Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството. Обикновените хора. Те живеят в сянката на историята. И предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение.
WIKIMEDIA/UK Parliament/Maria Unger
През цялата история политическата власт се е опирала на крехкото равновесие между контрол и въображение.
Обществата са процъфтявали, когато владетелите са допускали множество гласове да оспорват авторитета. И са западали, когато инстинктът да потискат инакомислието е надделявал над необходимостта от креативност и адаптация.
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Днес британската Лейбъристка партия се намира на критичен кръстопът.
Обсебена от вътрешната дисциплина и контролът, тя започва да третира инакомислието не като признак на демократично здраве, а като опасен вирус, който трябва да бъде поставен под карантина.
И както често е било в историята, подобдо вманиачаване по контрола заплашва да разруши виталността на самата партия. Заедно с основите на гражданския живот.
WIKIMEDIA/Number 10
За да разберем последиците от тази промяна, трябва да разгледаме политиката като част от общата човешка система - механизъм, чрез който милиони хора координират вярванията си, управляват страховете и визуализират бъдещето си.
През по-голямата част от XX век Лейбъристката партия функционира като носител на колективен смисъл. "Превеждала" е преживяванията на работническата класа на политическия език.
WIKIMEDIA/Number 10
Като е допускала вътрешни дебати, приемайки, че противоречието стои в същността на едно живо общество.
Но този организъм днес претърпява процес на бюрократична калцификация.
Под ръководството на Киър Стармър, Лейбъристката партия се превръща от спонтанен пазар на идеи в нещо, наподобяващо софтуерна компания, обсебена от актуализации за сигурност.
Labour Party Conference in Liverpool, 2024 ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Кандидатите се налагат централизирано. А активистите се отстраняват от платформите. Езикът се дезинфекцира. Изпращаното послание е недвусмислено - има само една правилна линия.
Защото всички отклонения са опасни.
Нормално е всички политически партии регулярно да се ребрандират. Но в случая става дума за генерална промяна в разбирането, на Лейбъристката партия, за властта в XXI век.
Labour Party Conference in Liverpool, 2024 ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Тя вече не се възприема като инструмент за трансформация от долу нагоре. По-скоро действа като управленски консултант, натоварен със задачата да поддържа стабилността.
Но, когато инакомислието бъде забранено в партия, която твърди, че говори от името на народа, самият народ остава извън общата картина.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Хората вече не са личности с объркани, често противоречиви нужди. Те се превръщат в абстрактни единици от политическото уравнение - демографски групи, сегменти и в крайна сметка, обикновени гласоподаватели.
В такава система реалните проблеми, като несигурността по отношение на жилищата или нестабилната трудова заетост, се свеждат до лозунги. И те са допълнително деформирани от социологически проучвания и стерилни кампанийни платформи.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Автентичното преживяване губи политическата си стойност. Освен ако, евентуално, не съвпада с алгоритъма на партийните послания.
Всички авторитарни системи са започвали с простичкото предположение, че "Ние знаем по-добре". И настоящата траектория на Лейбъристката партия отразява точно тази древна клопка.
В стремежа си да не се провали на изборите, тя стеснява спектъра си до степен на самозаблуда.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Местните партийни членове се третират като потенциални саботьори. А базовата партийна енергия е заменена от стриктна дисциплина в посланията. Неудобната истина е, че много от хората, които сега водят Лейбъристката партия, вече не вярват, че обикновените граждани трябва да имат думата.
Една от най-забележителните черти на малкия човек е способността му да си сътрудничи гъвкаво в големи групи.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Но това сътрудничество се поддържа не чрез подчинение, а от споделени фикции. Истории за справедливост, равенство и участие. Затова, когато те се изпразнят от съдържание и смисъл, обществата се разпадат.
Тогава малкият човек се оттегля от политиката. Но не защото е станал апатичен, а защото е прозрял сценария. И вече не вярва, че думите му имат някакво значение.
WIKIMEDIA/UK Parliament
Така, губейки способността си да слуша, партията неизбежно изпуска и опцията да се учи.
Историята нееднократно е доказвала, че устойчивите политически движения са тези, които умеят да превръщат вътрешното напрежение в източник на обновление. В момента Лейбъристката партия се движи точно в обратната посока.
Тя потиска вътрешните противоречия, вместо да ги използва като двигател за политическо въображение.
WIKIMEDIA/Parrot of Doom
И това е най-голямата опасност.
Защото партия, която се бои от своята собствена база, не може да претендира, че дава власт на народа. Тъкмо наопаки.
Тя създава циничния климат, в който думите "демокрация" и "представителство" са точно това - само думи. Което вече не е просто вътрешнопартиен роблем, а рецепта за обществена катастрофа.
ЕПА/БГНЕС/Tolga Akmen
Добави коментар