Светът скърби. На 76-годишна възраст почина Ози Озбърн – легендарният фронтмен на Black Sabbath. Човекът, който даде лице и глас на хеви метъла и превърна лудостта в изкуство.
Само 20 дни преди смъртта си Ози се качи сцената за последно, в родния си Бирмингам. Там, където преди 57 години 4 момчета от Астън създадоха може би най-влиятелната група в тежкия рок.
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Концертът, част от събитието "Back to the Beginning", събра оригиналния състав на Black Sabbath за едно прощално изпълнение. Това не беше просто среща, а ритуал за сбогуване.
Седнал на трон, в центъра на сцената, физически немощен, но запазил отчетливостта на непокорния си глас, Озбърн беше заобиколен от Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд. Четиримата се раздадоха така, сякаш усещаха, че това наистина е краят.
"Мисля, че именно този концерт му даваше сили да продължи. Означаваше всичко за него", по-късно каза Тони Айоми.
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Феновете усещаха, че нещо особено витае във въздуха онази вечер. Самият Ози отбеляза с типичната си самоирония: "Назад там, откъдето започна всичко. И ако свърши тук – умирам щастлив".
Роден в работническо семейство в Астън, Бирмингам, Джон Майкъл "Ози" Озбърн не приличаше на човек, създаден за сцена. За него музиката беше едновременно бягство и бунт – единствен път към спасение. Със създаването на Black Sabbath през 1968-ма, Ози и съмишлениците му не просто основаха нова група – те родиха цял жанр.
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Човекът, който никога не се предаде
Хеви метълът се превърна в музика на тъмнината, силата и екзистенциалното безпокойство.
Отстранен от групата през 1979-ма, заради проблеми с наркотиците и непредвидимо поведение, малцина очакваха завръщането на Ози. Но той отгвърна с изумителна солокариера и парчета като "Crazy Train", "Mr. Crowley" и "Flying High Again".
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
Музиката беше неговото спасение – до самия край
В последните години Ози водеше тежка битка с болестта на Паркинсон, операции на гръбначния стълб и дихателни проблеми. Но въпреки всичко не спря да работи. Упоритостта му напомняше за други легенди, които не слязоха от сцената до самия край. Като Фреди Меркюри и Леми Килмистър например.
"Леми не спря, докато не пукна. Просто не знаеше как да живее по друг начин", казва веднъж Ози.
ЕПА/БГНЕС/Jill Connelly
С Леми е свързана и една от най-личните песни на Озбърн - "Mama, I’m Coming Home". Родена по време на турне, написана от Леми за броени часове, тя показва друга страна на Ози – нежна и уязвима, на човек, който просто копнее за дома. "Разплаках се, когато я изпях за първи път", признва той.
Творец, съратник, вечен аутсайдер
В цялата си кариера Ози никога не гонеше модата или славата. Колаборациите му винаги бяха продиктувани от искрена връзка, не от интерес. Един от най-ярките примери е сътрудничеството му с гениалния китарист Ранди Роудс. Загубата на Роудс в самолетна катастрофа през 1982-та се отразява дълбоко на Ози.
ЕПА/БГНЕС/Adam Voughan
"Изгубих брат", често казва той. Но намира сили да продължи – и заради себе си, и заради паметта на Ранди.
Въпреки здравословните проблеми, в последните години Ози изненада света с албумите Ordinary Man (2020) и Patient Number 9 (2022). В тях участваха имена като Джеф Бек, Ерик Клептън и Пост Малоун. След последния си концерт в Бирмингам, мнозина се надяваха, че ще запише още.
"Имам още музика в себе си", каза той на публиката. И нямаше човек, който да се усъмни в думите му.
ЕПА/БГНЕС/Fredrik Sandberg
Прощаване, достойно за легенда
Смъртта на Ози не просто бележи края на една епоха – тя е напомняне, че някои хора сякаш са вечни, дори когато си отиват. Той беше противоречив, странен, често неразбран – но винаги истински.
Беше повече от музикант – беше икона, творец, съпруг, баща и човек, който остави всичко на сцената. Именно в тази искреност се криеше силата му – да покаже болката и красотата едновременно.
ЕПА/БГНЕС/Tobias Hase
И не просто си тръгна по свой начин – той си тръгна, докато правеше това, което обича, в града, който го създаде и с музиката, която го спаси.
Той наистина се прибра у дома.
Добави коментар