Тайланд отново влиза в политическа криза, след като Конституционният съд свали от власт министър-председателя Паетонгтарн Шинаватра.
И това не е първият случай. Всъщност тя петият премиер, отстранен по съдебно решение, след 2008 г. Свалянето ѝ отекна силно в Банкок. Защото е поредният сигнал за система, която упорито отказва да се промени.
ЕПА/БГНЕС Narong Sangnak
В Тайланд има избори, парламент и оживени дебати. Младите хора все по-често излизат на протести и участват активно в политиката. Но тези външни белези остават само фасада. Реалните лостове на контрол са на друго място.
От десетилетия съдилищата, армията и монархията действат като триединен страж на системата.
ЕПА/БГНЕС Narong Sangnak
Обединени, те редовно спират избрани лидери, които се отклоняват прекалено от вижданията на консервативния елит. Но моделът далеч не е уникален. По света е пълно с държави, които изпълняват демокрацията ритуално, без да се интересуват от нейната същност.
В такива системи изборите са позволени, докато не застрашат невидимите граници, начертани от утвърдените сили. Когато избирателите проявят прекалена дързост, генералите изпращат войниците да маршируват по улиците. Или, в краен случай, се намесват съдиите.
ЕПА/БГНЕС Rungroj Yongrit
Но в действителност така постепенно се е създала култура, в която нестабилността е нормализирана. Затова един и същи цикъл се повтаря поколение след поколение. И демокрацията няма възможност да се развие истински.
От премахването на абсолютната монархия през 1932 г. Тайланд е преживял повече от дузина преврати. Всеки един е оправдаван като необходима корекция и предпазна мярка срещу хаоса.
ЕПА/БГНЕС Narong Sangnak
Защо ни е важно?
„Мрежовата монархия“, както я наричат тайландските анализатори, е машината, която поддържа този цикъл. Самата монархия излъчва символична легитимност - армията се представя като нейния щит и меч, а съдебната власт налага общите граници.
Тези институции изглеждат отделни, но функционират като органите на едно тяло, всяка поддържаща другата. Тялото оцелява, дори когато избраните лидери идват и си отиват.
ЕПА/БГНЕС Narong Sangnak
В случая поразителна е не устойчивостта на мрежата, а несъответствието между консерватизма на пазителите и стремежите на народа. Младите тайландци са все по-неспокойни.
С помощта на социалните мрежи те търсят в демокрацията не просто механизъм за избор на лидери, а обещание за достоен живот. Старите институции обаче продължават да я тълкуват като постановка, която трябва да се управлява внимателно.
ЕПА/БГНЕС Rungroj Yongrit
Резултатът е растяща пропаст между поколенията. Младите тайландци говорят за права и свободи, докато старейшините в естаблишмънта се придържат към дълга и традицията.
Но конституциите, парламентите и съдилищата не са магически защити - те са толкова силни, колкото е силна колективната вяра на хората в тях. И когато тя ерозира, институциите се превръщат в инструменти на господство, а не в пазители на свободата.
ЕПА/БГНЕС Narong Sangnak
В този смисъл кризата на Тайланд е едновременно уникално тайландска и универсално човешка. Тя отразява генералния проблем на хората от 21век – превръщането на обещанието за демокрация в реалност.
ЕПА/БГНЕС Rungroj Yongrit
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Виж ти,там си сменят лидерите,но смъртоносната мрежа ,която смачква свободата и справедливостта остава,а при нас стабилността на същата мрежа се дължи на едни и същи ,смятащи се за вечни и недосегаеми лидери-двете прасета.Хубавто е,че у нас се намериха млади,които разкъсаха паяжината и всички свинщини на прасетата за последните 15 години започнаха да излизат една по една-всички видяха къде са парите за пожарна техника,за медицински хеликоптери,за водопроводи,за язовири,за нови улици,за болници-в гушите на двете прасета.....нищо не е вечно,новото поколение дойде и няма да им прости.....