През последните две години една от основните линии на политическо противопоставяне между партиите е казусът за съдебната реформа и по какъв начин трябва да се осъществи. Въпреки че тази тема не влиза за първи път в обществения дебат, от 2020 година тя зае централна позиция в множеството от политическите програми и стана водеща опорна точка на всякакъв тип популистко говорене. Превърна се в показателна характеристика за идентичността на партиите, които грубо казано се разделиха на два основни лагера – промяна и статукво.
Очакванията за постигането на реформа в Закона за съдебната власт този път не бяха високи. В 47-ото Народно събрание поради наличието на „реформаторско“ мнозинство имаше по-големи шансове за успех. Постигна се частичен напредък със закриването на специализирания съд и прокуратура, но много от поставените задачи останаха недовършени. Конфигурацията на политическите сили в последния парламент изглежда по съвсем различен начин, най-вече поради предимството на консервативно настроените към съдебната промяна партии. Следователно изготвянето на механизъм за търсене на отговорност на главния прокурор сякаш се измести от фокуса на изпълнителната и законодателната власт през изминалите месеци, което беше повод за постоянни конфликти между депутатите.
На 19-и януари стана ясно, че правната комисия е гласувала на първо четене законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Представителите на ГЕРБ настояваха, че тези изменения са в противоречие с Конституцията. Депутатите от „Възраждане“, от своя страна, коментираха, че това са текстове повлияни от "чуждестранни концепции". Трябва да си припомним, че събитията се развиваха в контекст, в който все още имаше неяснота каква ще е съдбата на третият мандат, връчен на БСП.
Вчера (31-ви януари) на извънредно заседание правната комисия отказа да гласува на второ четене законопроектите, като формално ги обедини в един общ. Причината е невъзможността да се изпълнят процедурните сроковете предвид предстоящото разпускане на парламента след два дни. Тази новина предизвика остра реакция от народните представители на „Продължаваме промяната“, които отправиха критики и обвинения към всички политически формации за стратегическо забавяне на гласуването. ГЕРБ и БСП насочиха вината към служебния кабинет, като според тях внасянето на законопроекта едва на 30 декември прави много трудно неговото приемане в толкова кратък срок.
Защо ни е важно
Анализирайки събитията от последните седмици, е логично да се направи изводът, че съдебната реформа продължава да функционира като разделителна линия и да се използва предимно за предизборна кампания. Поредните предсрочни избори вече се задават на хоризонта и партиите се фокусират върху своята подготовка за тях. Съответно, поведението им може да се разгледа като политически ход, който да използват в своите предстоящи кампании.
Историческият опит в България показва, че темата винаги предизвиква напрежение в парламентарните среди и трудно се достига до консенсусни решения. Не трябва да си правим фалшиви илюзии, че ако в следващото Народно събрание се сформира реформаторски кабинет, ще се постигне тази толкова необходима съдебна реформа.
Точно поради нейната наложителност и значението ѝ за бъдещето на страната е нужно да се подхожда внимателно, за да се създаде един по-добър модел. Оттук нататък ще бъде въпрос по-скоро на политическата воля от страна на партиите да отстояват своите обещания и да тласнат България към по-добро европейско развитие!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Никога няма да има?! Докато не разберем, че във всички посоки управленшето се държи от Б.Б и ГЕРБЕВЦИ..! И ще ,,избираме" за 6-ти път.