Когато Tears for Fears разкриха корицата на последния си албум, тя предизвика объркване. Изображението изглеждаше неясно, незавършено – като генерирано от изкуствен интелект за по-малко от пет секунди.
Всъщност така и беше.
По думите на самата група, корицата е създадена от AI с помощта на няколко неясни насоки. Без художник. Без сътрудничество. Чиста автоматизация.
Няколко години по-рано Duran Duran направиха нещо подобно и пуснаха музикален видеоклип към сингъла си от 2021 г. INVISIBLE. Беше невероятно парче, което се изкачи до Топ 5-те най-слушани песни на групата. Но клипът беше създаден изцяло от изкуствения интелект Хъксли.
Резултатът беше нестандартен визуално, но емоционално беше празен. Повече демонстрация на технологична иновация, отколкото художествено изявление. И това не са малки гаражни банди, които се опитват да пробият, а глобални артисти с ресурси да наемат истински художници.
За такива като тях изолирането на човешкото присъствие от творческия процес изглежда като пренебрежение.
В същото време Pearl Jam прекарват десетилетия на обратния полюс. Всеки техен концерт има уникален постер, създаден от различен художник, често местен за града, в който свирят. Тези плакати не са обикновени сувенири, а истински културни паметници, създадени от хора, които познават съответната култура, музиката и улиците.
За новите музиканти обаче AI може да се окаже практичен помощник.
Да вземем например лоу-фай музиканта Loom Room, който открито признава, че използва AI както за създаването на музиката си, така и за оформяне кориците на албумите. Защото тези артисти още се утвърждават и за тях всяка стотинка има значение.
AI им предоставя бързо и евтино решение за създаване на нещо визуално привлекателно. Може да не е идеално, но е по-добре от нищо.
Някои от най-великите визуални сътрудничества в музиката доказват какво липсва, когато AI замества човешкото въображение. Ралф Стедмън е идеален пример.
Неговият на пръв поглед хаотичен стил на рисуване е нещо, което нито един алгоритъм не би могъл да възпроизведе, без да го направи безлично и пародийно. Известен с работите си за Хънтър С. Томпсън, Стедмън е работил и с много други легендарни и по-малко известни автори. От илюстрации за списанието Rolling Stone до корици на детски книги.
Ралф Стедмън
Да си спомним и за Джейми Хюлет, чиято работа с Gorillaz създаде визуална вселена, неразривно свързана с музиката им. Или Дерек Ригс, който превърна Еди в талисман на Iron Maiden и икона на метъла.
Може ли AI да създаде тези изображения? Може би. Но може ли да ги напълни с митология, хумор или страховитост? По-скоро не.
Но това не означава, че не може да създаде нелоша илюстрация, която хората да запомнят точно с това, че е една от малкото създадени с помощта на AI, за конкретен концерт или албум.
По този начин може да създаде история там, където не би трябвало да я има. Превръщайки наглед противоречащи на концепцията изкуствени продукти в културен артефакт. И то с не по-малка тежест от плакатите, нарисувани от човешка ръка, с молив и мастило.
Джейми Хюлет
Добави коментар