Начинът, по който европейците гледат на войната в Украйна, вече е различен.
Тя престана да бъде "чуждата" война, която се случва някъде извън нашия свят, и започна бавно, но сигурно да ни променя. От това как харчим парите си, какво очакваме като граждани от държавата, какво мислим за сигурността си – до това как разбираме собствената си сила.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
В този смисъл въпросът "Какво става в Украйна?" се преформатира в "Какво ще се случи с Европа, над която се оказва постоянен натиск?".
Ако се върнем малко назад, преди 2022, в голяма част от Западна Европа Русия беше възприемана като сложен и не особено приятен партньор. Но не и като непосредствена военна заплаха.
Да, имаше напрежение, имаше санкции, но усещането за реална опасност не беше част от голямата картина.
WIKIMEDIA mos.ru
Войната обаче разруши илюзорното спокойствие. В края на 2025 над половината хора в страни като Германия и Франция смятат, че има сериозен риск Русия да нападне и друга европейска държава.
Това не е дребна промяна, защото превръщането на страха в масово предчувствие доведе до промени в политиката. И обяснява защо непопулярни теми като отбрана и превъоръжаване отново излязоха на преден план.
За тях отиват и парите.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
И тук не става дума за символични бюджети. Между 2021 и 2024 държавите от Европейския съюз увеличиха разходите си за отбрана с близо една трета. А през 2025 ЕС вече говори за общи инструменти при финансирането на бойната си готовност за суми от порядъка на 150 милиарда евро.
Десетилетия наред Европа предпочиташе да инвестира в социална държава, инфраструктура и зелени политики, разчитайки, че мирът е нещо стабилно. Но "Украйна" я принуди да признае, че това спокойствие не е гарантирано и сигурността струва скъпо.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
Защо ни е важно?
Солидарността засега продължава, но вече по различен начин. Около 65% от европейците все още одобряват военната помощ за Украйна, а подкрепата за хуманитарна помощ и бежанци е още по-висока.
В същото време обаче почти никой не вярва в "пълна" военна победа. Все повече хора очакват краят да дойде посредством някакво договорено решение.
Това е важна разлика, защото "харченето" става по-трезво и прагматично. Хората продължават да са солидарни, просто са по-малко наивни.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
Високите цени на енергията, инфлацията и усещането за несигурност направиха войната част от гражданския и политически разговор на всички. Проучванията показват, че хората, особено тези, които едва свързват двата края, вече са на вълна "Дали държавата не харчи твърде много за Украйна?."
Това означава, че търпението има лимит. И когато той се "срещне" с резултатите от вътрешни избори например, външната политика много лесно може да бъде "коригирана".
Войната извади на повърхността и нещо, което Европа дълго не искаше да признае, а именно – колко силно всъщност зависи от други за собствената си сигурност.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
Десетилетия наред европейската отбрана се крепеше на САЩ и НАТО. Но съмненията около ангажимента на Вашингтон, особено при смяната на политическия курс отвъд Атлантика, разклатиха това удобство.
Все повече европейци осъзнават, че се налага сами да носят по-голямата част от военните бюджети, включително тези за Украйна.
На институционално ниво ЕС вече прави избори, които трудно ще бъдат променени. Дългосрочните финансови пакети за Украйна и санкциите срещу Русия означават само едно – войната вече е част от "нормалната" европейска политика.
WIKIMEDIA mos.ru
Войната не е временна криза, която просто трябва да отмине. Тя е фактор, около който се изграждат правила, бюджети и ангажименти за години напред.
Това включва и въпроса за бъдещето на Украйна в ЕС. Призивите за ускоряване на преговорите за членство изискват нови граници, нови отговорности и нови разходи. Което е ясен сигнал, че войната няма да върне статуквото отпреди 2022. Колкото и Москва да се надява на това.
Тук обаче идва най-големият проблем – вътрешните различия в самата Европа.
WIKIMEDIA mos.ru
За източните държави нещата вече са въпрос на оцеляване и компромисите са опасни. В Западна Европа подкрепата остава, но все по-често се говори за дипломация и умора. Други пък настояват за незабавно спиране на огъня.
Всичко накуп показва колко трудно е да се поддържа единна позиция, когато натискът не спира.
Европейската гледна точка към войната в Украйна бележи края на една удобна епоха.
В нея Европа можеше да отлага трудните решения. Сега се сблъсква с реалност, в която сигурността не е евтина, солидарността не е безкрайна и мирът не идва автоматично.
WIKIMEDIA Presidential Press and Information Office
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Европа,тоест глупавите и и алчни лидери я набутаха във война,която те самите подготвяха много дълго,надявайки се да оплячкосат богатата Русия.Промиха мозъците на гражданите си ,че Путин е страшен и още утре ще ги нападне-няма да ядат,няма да се топлят,но ще се въоръжават?!И какво стана вчера-чичо им Доналд заедно с няколко командоси влезе на територията на суверенна държава,отвлече президента и и заяви,че петрола на тази държава е негов и ако не слушат ще има нови удари.А за какво му е на новия терорист номер 1 петрола-ами за да го продава на глупаците от Европа на космически цени,за да не купуват руски.Ало,датчаните,къде сте ,майна?Вие сте следващите.Вие слушахте глупавата Урсула като ви казваше,че Путин ще ви нападне,а то какво стана-чичо Доналд утре ще дойде и ще вземе цяла Гренландия,заедни с дядо Коледа вие нищо не можете да направите,защото скъсахте с Русия и евтиния петрол и газ.Единственото хубаво нещо в цялата ситуация е,че чичо Доналд ще разкара Урсула и крадливата и шайка от Европа,това е сигурно и край на този ЕС и на еврото.Украйна унищожи Европа,тоест Европа само се унищожи.
В продължение на 40 години западноевропейските елити живяха охолно като паразити благодарение на евтините енергийни ресурси на Русия,на всичко,което можаха да откраднат от източноевропейските държави и сигурни ,че чичо Сам ги пази.Тогава им се приискаха и богатствата на Русия,като се надяваха,че американците ще водят войната в Украйна,а те само ще седнат на трапезата на победителите да разделят плячката.И точно тогава господарят във Вашингтон се смени.И Европа от трета икономическа сила в света и равноправен партньор на руснаците,стана само слуга на Щатите и изчезна от икономическата карта на света.