Всяка епоха ражда харизматични водачи с идеи за промяна. Но зад тях стои множеството – обикновените хора. Те живеят в сянката на историята и предимно се борят за оцеляване. Малкият човек не е просто понятие-щампа. Той е незабележим, но чрез своя труд, ценности и преживявания гради обществото.
Затова и неговата съдба не е без значение…
PIXABAY Werner Hullemann
На 1 януари се навършиха десет години от момента, в който Китай официално се отказа от печално известната си политика за "едно дете". Решението тогава дойде, след като властите осъзнаха, че продължаващият спад в раждаемостта започва реално да застрашава икономическия растеж на втората по големина икономика в света.
Сега обаче вече е ясно, че този обрат, заедно с целия набор от мерки за насърчаване на двойките, не постига очаквания ефект. Населението на страната намалява през три поредни години.
PIXABAY Woern
Да, има леко покачване в броя на ражданията през последната година, но то не е достатъчно, за да компенсира броя на смъртните случаи, а още по-малко – да се превърне в устойчива тенденция.
В същото време хората над 60 години вече са над една пета от около 1,4 милиарда население. Прогнозите на ООН са, че към края на века този дял може да достигне 50%. Това би имало дългосрочни последици както за икономиката, така и за амбициите на Пекин да се утвърди като глобална военна сила, способна да съперничи на Съединените щати.
Китайският лидер Си Дзинпин вече говори открито за нуждата от "демографска сигурност" и превръща "развитието на висококачествено население" в национален приоритет. Очаква се да бъдат въведени още стимули за брак и раждаемост.
PIXABAY Canva
Но на терен много китайци казват едно и също: ако държавата наистина иска повече деца, първо трябва да реши по-належащи проблеми – високата младежка безработица, непосилната цена за отглеждане на дете и усещането, че тежестта на родителството пада непропорционално върху жените.
Всичко това се наслагва върху наследството на политиката за "едно дете". Тя оставя след себе си сериозен дисбаланс между половете, плюс цяло поколение единствени деца, които днес почти изцяло носят отговорността да се грижат за възрастните си родители.
Защото социалната система за подкрепа е слабо развита в много региони.
PIXABAY Zhu Bing
В продължение на десетилетия Пекин ограничаваше "прекомерните" раждания чрез пропаганда, административен натиск, глоби и принудителни аборти и стерилизации. Въведена официално през 80-те, политиката целеше да спре демографския взрив. Тогавашното ръководство го възприемаше като заплаха за всякакъв шанс страната да излезе от бедността.
Днес страхът е обратният – Китай ще остарее, преди да забогатее.
Точно това го отличава от други застаряващи общества, като Япония и Южна Корея, които имат подобни демографски проблеми, но при далеч по-високо ниво на икономическо развитие.
PIXABAY Canva
В резултат Пекин прави рязък завой към про-наталистична политика. Бракът и раждането на деца (изрично в рамките на хетеросексуално семейство) се представят като ключови за бъдещето на нацията.
Смяната на тона е демонстративна.
От 1 януари страната започва да облага с ДДС презервативите и други контрацептиви. През последните години местните власти експериментират с всякакви стимули – от данъчни облекчения и помощи за жилище до директни парични плащания и удължен отпуск по майчинство.
PIXABAY Calvin Wang
В социалните мрежи обаче се появяват и тревожни сигнали. Жени разказват, че получават обаждания от общински служители с въпроси за репродуктивните им планове. Това събужда спомени за принудителни практики от миналото.
През последната година централното правителство се ангажира с по-активна роля. Въведоха се годишни бонуси от 3600 юана за семейства с деца под три години. Облекчиха се процедурите за сключване на брак и беше задействана програма за безплатни държавни детски градини.
PIXABAY Tao Cui
Пекин твърди, че иска да премахне личните разходи за болнично раждане в рамките на тази година, а наскоро публикува и проектозакон за по-добро регулиране на грижите за деца.
Въпреки това мнозина остават скептични.
Според проучване на базирания в Пекин Институт за демографски изследвания YuWa Китай е сред най-скъпите места за отглеждане на дете. Младежката безработица е висока, а висшистите трудно намират реализация.
PIXABAY Siggy Nowak
В същото време броят на браковете продължава да спада. За много млади жени това е добре, защото им дава възможност да се съсредоточат върху кариерата и да отхвърлят традиционните роли, които ги поставят под двойна тежест – работа на пълен работен ден и почти пълна отговорност за децата в една изключително конкурентна система.
По време на пандемията разочарованието намери своя символичен израз. Лозунгът "Ние сме последното поколение" стана изключително популярен, след като жител на Шанхай използва фразата по време на спор с полицията заради строгите локдауни.
Нежеланието да се раждат деца надхвърля границите на личния избор и се превръща във форма на мълчалив протест.
PIXABAY Johan Stigestad
За Пекин залогът е огромен.
Застаряващото население застрашава плановете му за стимулиране на вътрешното потребление, за намаляване на дълга и за запазване ролята на Китай като "фабриката на света".
Но когато става дума за реално обръщане на тенденцията, експертите остават скептични – дори и политиките да успеят донякъде да забавят спада.
Добави коментар