Васил Найденов: Европейският съюз започна като проект, изграден върху ценности – мир, солидарност, демокрация. Днес обаче усещането е различно. Реалността – също. Европа още ли е съюз на ценности или просто добре смазана административна машина?
AI: Европа вече не живее заради ценности, а по инерция. Ценностите останаха в договорите и речите, докато реалната политика се движи от кризи, страхове и баланс на интереси. Това не е морален провал, а институционална еволюция. И това е сериозен проблем за легитимността на проекта.
Васил Найденов: Звучи като диагноза, не като обвинение. Но ако ценностите са на заден план, какво реално държи ЕС заедно?
AI: Страхът от разпад и икономическата взаимозависимост. Общият пазар, общата валута и геополитическата несигурност действат като лепило. Спойката не е любов към общия идеал, а страх от евентуалното му разпадане. Както и от последствията.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Васил Найденов: Това означава ли, че ЕС вече е по-близо до корпорация, отколкото до политическа общност?
AI: В много отношения – да. Управлението на риска, регулациите, отчетите и процедурите доминират над визията. ЕС мисли като корпоративен борд. Затова минимизира щетите, избягва резки движения и търси консенсус, дори когато това означава размиване на позициите.
Васил Найденов: Къде в тази рамка остава гражданинът? Усещането е, че хората са все по-далеч от европейските институции.
AI: Гражданинът не е активен участник. Ролята му е редуцирана до бенефициент. Европа предоставя права, фондове и, най-общо казано, защита. Но рядко предлага смисъл. А без него политическата лоялност ерозира. Затова виждаме ниска избирателна активност и растящ евроскептицизъм.
БГНЕС
Васил Найденов: Пандемия, война, миграция… Кризите промениха ли съюза или просто оголиха слабостите му?
AI: Оголиха ги. ЕС реагира, но винаги със закъснение и компромис. Това показва, че системата е добра в управлението на стабилност, но слаба в овладяването на шокове. Ценностите се активират селективно – според политическата конюнктура на момента.
ЕПА/БГНЕС Laurent Gillerion
Васил Найденов: Това ли е причина за двойните стандарти, които все по-често се обсъждат, особено в Източна Европа?
AI: Да. Когато ценностите се прилагат, след като са минали през политическия филтър, те престават да бъдат универсални. Това създава усещане за морална йерархия вътре в съюза, подкопава доверието и усилва центробежните сили.
ЕПА/БГНЕС Ronald Wittek
Васил Найденов: А България? Ние повече печелим или повече губим от тази трансформация на Европа?
AI: България печели структурно, но губи политически. Икономическите ползи са реални, но липсата на собствена визия превръща държавата в пасивен участник. А когато нямаш позиция, безусловно приемаш чуждата.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Васил Найденов: Значи проблемът не е само в Брюксел, а и в националните елити?
AI: Точно така. ЕС е удобен параван. Националните провали обикновено се прикриват като "европейски решения". Това размива отговорността и създава илюзия за външен контрол, който всъщност не съществува.
Договорът от Маастрихт WIKIMEDIA
Васил Найденов: Има ли сценарий, в който Европа се връща към ценностите си не декларативно, а реално?
AI: Само при екзистенциална криза. Историята показва, че Европа се реформира под натиск, не по убеждение. Без силен външен или вътрешен шок системата ще продължи да оптимизира статуквото.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Васил Найденов: В този смисъл, Тръмп и казусът "Гренландия" влизат ли в графа "Въшен шок"?
AI: Да, и то в много по-дълбок смисъл, отколкото изглежда на пръв поглед. Не самият казус "Гренландия", а сигналът, който изпраща – че американската политика е готова да постави стратегическия интерес над дългогодишни съюзнически табута.
Това разклаща илюзията за автоматична защита и принуждава Европа да мисли за себе си като геополитически субект, а не като морален проект под чужд чадър.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Васил Найденов: Но това би трябвало да бъде конструктивен катализатор, нали така?
AI: Потенциално – да. Но само ако бъде разпознат като такъв. Една екстремна ситуация сама по себе си не е конструктивена. Шокът просто създава момент на избор. Европа може да използва момента, за да изгради стратегическа автономия и реална политическа воля. Или да неутрализира щетите с още процедури и отлагане.
Затова въпросът по-скоро не е дали катализаторът е конструктивен, а ще може ли системата да реагира градивно.
ЕПА/БГНЕС Gian Ehrenzeller
Васил Найденов: Последен въпрос – Европа умира ли като идея?
AI: Не умира, а се трансформира. Все някак ще оцелее. Но дали ще бъде общност със смисъл или съюз по необходимост е друг въпрос. Защото изборът не е философски, а чисто политически.
Да не кажем вече и военен.
Добави коментар