Скандалът около семейство Бекъм в последните дни изглежда като поредната светска буря, но всъщност е нещо много, много по-човешко и познато откакто свят светува. История за семейство, слава, его и за онази тънка граница, в която личното изведнъж решава да се превърне в публичен спектакъл.
В центъра на сегашната вариация стои Бруклин Бекъм – най-големият син на Дейвид и Виктория. И напълно в крак с времето, той избра социалните мрежи за сцена на своята истина.
Макар и емоционални, посланията му звучат крайно.
Твърдения за контрол, манипулиране на медийни послания и за семейство, което поставя "бранда" пред човешките взаимоотношения. Най-силно впечатление обаче прави не самото недоволство, а начинът, по който е поднесено. Публично, рязко и с категорични тактики, като отказ от директна комуникация и настояване контактът да минава през адвокати.
Това вече не е семеен спор, а демонстративно прекъсване на "дипломатическите контакти".
Което ни води до първия неудобен въпрос – кога личната болка престава да бъде такава и мутира в добре режисирана декларация? Защото, ако си израснал в семейство, което десетилетия наред е под прожекторите, трудно ще убедиш света, че не знаеш как работи пиарът.
Бруклин не е човек, случайно попаднал в светлината на прожекторите. Той е продукт на точно тази светлина.
Факт е, че без Дейвид и Виктория той нямаше да бъде това, което е днес. Нито като разпознаваемо име, нито като фигура с платформа. Фотография, мода или кулинарни видеа – кариерата му съществува благодарение на фамилията, която днес атакува.
Това не означава, че няма право на собствен път или на критика, но поставя случващото се в много по-сложен контекст от "добрият син срещу лошите родители".
Разбира се, не може да игнорираме и ролята на Никол Пелтц.
В подобни ситуации външното влияние винаги е деликатна тема. Никой не обича да чува, че партньорът му е "причината" за разрива със семейството. Обаче историята е пълна с примери как новият център на лоялност пренарежда старите връзки.
Дали и тук е така – никой външен не може да каже със сигурност. Но когато един млад мъж започне да говори за родителите си с езика на корпоративните конфликти, а не на семейна болка, съмненията са логични.
Освен това, за да сме обективни, ако не беше славата на мама и тати, Бруклин щеше да гледа въпросната приятелка само на снимки в Инстаграм.
И точно тук аналогията с принц Хари и Меган Маркъл става неизбежна.
ЕПА/БГНЕС Neil Hall
Сценарият е болезнено сходен – известна фамилия, син, който решава да се еманципира чрез публично дистанциране, плюс партньор, около когото неизбежно се завъртат всички подозрения. В британския случай времето показа, че "дисциплинарното уволнение" на фамилията не води до свобода, а до още по-дълбока изолация.
Самият Хари признава колко му липсва семейството и че цената на "новия живот" е по-висока, отколкото е очаквал.
Разликата при Бекъм е, че родителите не отговарят със същата публична агресия. Виктория и Дейвид запазват мълчание, показват обич към всички свои деца и не влизат в директна конфронтация.
Тишината не прилича на пиар стратегия. По-скоро е отказ да се превърнат в част от шоуто. И в това има повече достойнство, отколкото в дългите обяснения.
Истината, както често се случва, вероятно има две страни. Зад кулисите вероятно съществува натиск. Сигурно има грешки и натрупани разочарования. Но начинът, по който се менажира конфликтът, говори много.
Семейството не е институция, с която водиш правна кореспонденция. Не е и публика, пред която държиш високопарни речи. Семейството е мястото, където нещата трябва да се решават тихо. Важното е да съхраниш онова, което те е превърнало в това, което си. Колкото и да е трудно.
В крайна сметка въпросът не е кой е прав и кой крив.
Важното е каква цена си готов да платиш, за да докажеш своята истина. Защото славата идва и си отива, общественото внимание се мести бързо, но семейството е даденост и е завинаги. Или поне така би трябвало да бъде.
Добави коментар