Starlink, разбира се е сателитната интернет мрежа, изградена от компанията SpaceX на Илон Мъск.
На първо четене тя е технологично чудо с цивилно приложение – интернет за отдалечени региони, бедствия, кораби и самолети. Но в реалния свят Starlink е стратегически инструмент. И той може да променя изхода от конфликти, да влияе на политически процеси и да поставя цели държави в зависимост.
С други думи – сериозен геополитически играч.
Основното предимство на Starlink е, че гарантира високоскоростен интернет с ниска латентност в райони, където традиционната инфраструктура липсва или е унищожена.
Благодарение на сателитите в ниска околоземна орбита сигналът изминава значително по-кратко разстояние в сравнение с класическите геостационарни системи.
Това намалява забавянето до нива, сравними с наземните мрежи. Което прави възможни видеоконференции, управление на системи в реално време и постоянна свързаност. Дори в планини, пустини, морета, океани и зони на бедствия.
Комбинацията от високи скорости, лесна инсталация и мобилност превърна Starlink от технологична иновация в критична военна инфраструктура. С това започва и геополитическото измерение на системата.
За първи път в съвременната история частна компания контролира глобална комуникационна мрежа, способна да заобикаля държавни граници, цензура и физическото разрушаване на инфраструктура.
В Украйна например Starlink се превърна в гръбнак на комуникациите след началото на войната. Армия, болници, администрация и медии "оцеляха" в момент, когато наземните мрежи бяха унищожени. Това даде реално стратегическо предимство и доказа, че интернетът е действащо лице в съвременната война.
Инфраструктурата обаче не принадлежи на държава или съюз, а на частна компания. И това е проблем.
Защото решенията кога и къде системата да работи на практика се вземат в рамките на една корпоративна структура. И независимо че формално има договори, санкции или лицензи, първата и последната дума са на Илон Мъск.
Ограничаването на сигнала в определени райони, включително около Крим, показа колко тънка е границата между технологично управление и геополитическо влияние. Един отказ или едно техническо решение могат да имат последствия, сравними с дипломатически или военни действия.
Starlink в Украйна Lisi Niesner за Reuters
Starlink е нов тип сила и инфраструктурна власт. Който контролира комуникацията, държи потока от информация, способността за координация и в крайна сметка влиянието.
В мирно време това засяга медии, избори и обществено мнение.
При война обаче определя сигурността и оцеляването. Не случайно държави като Русия и Китай настояват, че Starlink е заплаха за националния им суверенитет.
ЕПА/БГНЕС Will Oliver
Парадоксът е, че докато правителствата се опасяват от системата, повечето вече са нейни клиенти.
Американската армия например разчита на специализирани версии на услугата. Което е уникална форма на стратегическа зависимост – не от друга държава, а от частен доставчик, чиито решения се вземат извън класическите механизми на демократичен контрол.
Международното право също се задъхва пред тази реалност.
Official SpaceX Photo
Съществуващите договори за космоса са създадени в епоха, когато само държавите разполагаха със спътникови системи. Днес отговорността пак се носи от държавата, в която е регистрирана дадена компания, но реалният контрол е частен.
Няма и механизъм, който да задължава частен оператор да предоставя или да отказва услуга по време на конфликт.
Amazon
От друга страна, сигналът не признава граници, а нелегалното разпространение на терминали допълнително усложнява прилагането на националните закони.
Всичко това превръща Илон Мъск във фигура извън традиционните категории.
За едни той е технологичен визионер, ускорил прогреса и дал инструмент за свобода на словото в репресивни режими. За други – непредвидим фактор с прекомерна власт.
Ерол Мъск на 20 годишнината на Russia Today TV ЕПА/БГНЕС Pavel Bednyakov
Но и в двата случая той може да влияе върху военни операции, държавни политики и международни отношения, без да се съобразява с каквото и да било. Да не говорим за обществен мандат.
Обективната истина е, че Мъск разполага с ресурси, които доскоро бяха запазени само за великите сили. Или казано просто – Starlink е велика сила. И мощен уред за извиване на ръце.
Защо ни е важно?
Зависимостта от система, която е еднолична собственост на правно недосегаем бизнесмен, е стратегическа бомба със закъснител. За всички по трасето.
Проблемът не е в това дали Starlink, респективно Илон Мъск, са "добри" или "лоши". А в това, че Мрежата не може да зависи от настроението, интересите или визията на един-единствен човек, който де факто е техно-суверен.
ЕПА/БГНЕС Giean Ehrenzeller
Което прави технологичната независимост на държавите абсолютен приоритет.
Макар и със закъснение, Европа започва да осъзнава този факт. Отговорът е проектът за сателитна комуникационна инфраструктура IRIS². Тя е ориентирана към сигурността и суверенитета на държавите членки. И поне ще бъде под публичен контрол.
Основният проблем обаче e скоростта.
Starlink вече има над 6 000 спътника в орбита, а IRIS² тепърва започва своя път.
Пък и Европа просто няма възможност да изстрелва толкова ракети, колкото SpaceX. Затова ЕС междувременно стартира програмата GOVSATCOM. Тя свързва съществуващи спътници на държавите членки, за да осигурява услуги за сигурност и кризисно управление.
Но въпреки всички усилия, Европа просто изостава в космическите си възможности.
Добави коментар