Да играеш като Рупърт Мърдок

„Читателите се интересуват от три неща – секс, скандали и спорт“ - казва медийният „император“ Рупърт Мърдок. Часове преди официалната премиера на четвъртия последен сезон на сериала „Наследници“ Мърдок обявява, че е сгоден за бившата полицайка Ан Лесли Смит. И обществените, и филмовите критици отбелязват, че новината е в стила на сюжета на сериала „Наследници“, който проследява живота на измислената медийна династия Рой и удивителната й прилика с фамилията Мърдок.

Може да се каже, че историите, разиграли се под медийната броня на Мърдок, са eдва ли не готови сценарии за сериали и филми, но има една, просто родена за сериал със заглавие „Мърдок срещу кралица Виктория“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Drew Angerer

През 2011 г. с няколко капки сантимент, но без да му трепне ръката, Мърдок реже главата на британското жълто чудовище News of the World. Вестникът се появява по времето на  кралица Виктория, струва три пенита и става най-евтиното измислено някога издание. Съдържанието му се базира на полицейски сводки, описания на публични домове и събирани от улицата слухове. Факт е, че полицията храни булевардния печат още от времето на Пулицър и Хърст. Но с течение на годините става ясно, че и Мърдок е плащал на службите на реда, за да получава информации. Магнатът, който тежи милиарди долари, усвоява успешната фокус-мокус формула на таблоидите – малко демагогия, малко воайорство и отмъстително клюкарстване по адрес на „онези горе“.

Интересно е, че таблоидът News of the World навлиза бързо в популярната култура. В песента Polythene Pam на „Бийтълс“ от албума „Abbey Road“ се пее: „Тя беше от момичетата, които правят News of the World“. Групата The Jam е по-категорична с песента News of the World: „Не вярвайте на нищо. Разберете сами. Проверете, преди да разпространите News of the World“.

Какво се случва с читателите на News of the World? Много просто – преориентират се към Мърдоковия таблоид Sun, защото гладът за сензации и клюки едва ли ще изчезне някога.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Facundo Arrizablaga

Но да се върнем към „убийството“ на  този вестник, датиращ от времето на кралица Виктория. Една от многото причини „некоронованият медиен крал“ на Острова да закрие вестника е отказът на някои големи компании да рекламират в него. Има, разбира се, и не малко скандали.

При покупката на News of the World Мърдок заявил, че вестникът е бил и завинаги ще си остане британски, също както йоркширският пудинг и ростбифът. Но много политици и публични личности се страхували от готовността на News of the World да смачка всеки, когото си пожелае. С наследен от баща си усет към печата Рупърт Мърдок успешно прилага формулата „name and blame“ („назови и очерни“). През 1973 г. вестникът предизвиква политическо сътресение, като публикува историята за министър лорд Ламбтън, проститутките в леглото му и канабиса. След тази случка лордът се оттегля с любовницата си Клер Уорд в своя италиански палат Вила Четинале. Следва пикантна история от 2006 г. Британският политик и член на парламента Марк Уотън е хванат в интимни отношения с две мъжки проститутки. Оправданието на Уотън, което излиза в The Sunday Times, е, че е изпаднал в криза на средната възраст.

Таблоидът публикува и нашумялата история за малолетния принц Хари, който злоупотребява с леки наркотици и алкохол. През 2008 г. на първата страница на вестника излиза информация за садо-мазо парти с нацистки привкус, организирано от Макс Моузли, бивш шеф на „Формула 1“ и син на лидера на британските фашисти Осуалд Моузли. Таблоидът твърди, че проститутките били облечени в затворнически дрехи, а Моузли говорил на немски. След тази публикация Моузли осъдил вестника и получил 60 000 паунда обезщетение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andy Rain

Според Брайън Качърт от Университета „Кингстън“ в Лондон всяко британско правителство е било ухажвано и подпомагано от Рупърт Мърдок. „Той е некоронованият крал на нашата страна“, твърдял Ясмин Алибаи-Брaун от Independent. Тони Блеър, наричан често „Лъжеца“ (Вlair/Liar), също се облягал на таблоидните журналисти. Той разчитал на Алистър Кембъл, който напуска поста си през 2003 г. след съдебно разследване за смъртта на правителствения оръжеен експерт Дейвид Кели, известен с това, че “украсявал” докладите си, за да създаде подобаваща атмосфера за началото на войната в Ирак.  

Немалка изненада е фактът, че Мърдок е бил сред първите, които се срещнали с британския министър-председател Дейвид Камерън само няколко часа след избирането му. Камерън не споменава контактите си с медийния магнат. В регистъра на Долната камара обаче има информация, че той е ползвал частен самолет Gulfstream IV, собственост на зета на Мърдок, Матю Фройд. Разходката струвала около 30 000 паунда. Камерън приел поканата, за да проведе частен разговор. Лейбъристите обвинили министър-председателя и за това, че назначил Анди Коулсън за свой медиен съветник . Един от тях разкрил, че журналисти на News of the World са плащали на полицаи за информации, както и че са били правени хакерски пробиви в телефонни съобщения на известни личности, жертви и опечалени роднини на убити войници. В резултат на разследването бил арестуван споменатият Анди Коулсън, главен редактор на вестника в периода 2003–2007 година и медиен съветник на британския премиер Камерън.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Drew Angerer

„Позволихме на един човек да господства над нашия национален живот. Нито една страна не би разрешила някой да вземе четири национални вестника и монопола върху излъчването на филми и спортни предавания. Дори Америка, страната на агресивните предприемачи, няма да допусне подобно нещо“, крещял лейбъристът Крис Брайънт в английския парламент. Той обвинил Мърдок, че ползва вестника за сплашване на хората и с това подпомага някои партии. През юли 2011 г. Коулсън е бил арестуван и заради телефонни подслушвания от времето, когато бил  редактор на News of the World.

Епохата на медиите, които вървят ръка за ръка с политиците, може да се илюстрира с един симпатичен пример от Острова. Веднъж премиерът Джон Мейджър се обадил на Келвин Маккензи, редактор на Sun (също собственост на Рупърт Мърдок), за да го попита кой ще бъде на корицата на следващия брой. Получил следния отговор: „Господин премиер, кошчето ми за боклук е пълно с помия. Смятам утре да я излея от първата страница върху вашата глава“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/James Ross

Отношенията между политици и таблоиди във Великобритания често се описват като too close, too cozy – много близки, много удобни. Политическият и медийният елит са във фатална прегръдка и това всъщност е глобален феномен – таблоидите са разюздани, а политиците са зависими от тях. „Не трябва да се сърдите на лъва, че иска да ви изяде“ е правилото, което важи и днес за много световни медии.