„Предателството“ се наказва с репресия

Не е лесно да извикаш онова, което някои се страхуват дори да си помислят.

,,Русия ще бъде свободна“, извиква Владимир Кара-Мурза, минути след като неговата собствена свобода бива отнета.

По обвинения в измяна, обиди към руската армия и връзки с „неприятелски организации“ Московският съд постанови 25 години затвор за руския опозиционен лидер Владимир Кара-Мурза.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Moscow City Court Press

Признат за виновен, руско-британският журналист и бивш политик се превръща в последния от противниците на руския президент Владимир Путин, който е бил арестуван или принуден да избяга от родната си Русия. А присъдата, която получава е възможно най-голямата, дадена на опозиционер от началото на войната.

По произход руснак и син на съветски дисидент Владимир Кара-Мурза придобива британско гражданство като тийнейджър, когато заедно с майка си заживява в Обединеното кралство. Започва кариерата си в журналистиката, но впоследствие убежденията му го превръщат в съветник на Борис Немцов, виден руски опозиционен лидер и политик, застрелян в Москва през 2015 г.

cAnatoly Maltsev

Той има ключова роля в убеждаването на западните правителства за налагането на санкции на руски служители, които са отговорни за нарушения на човешките права и корупция. Участва и в приемането на закона „Магнитски“ в САЩ.

След като успява два пъти да се изплъзне на косъм от смъртта заради отравяне, Кара-Мурза се премества в САЩ заедно със семейството си, за да се възстанови. По-късно решава да се завърне в Русия и отказва да я напусне след началото на войната в Украйна, въпреки че осъзнава, че рискът нараства за онези, които се противопоставят на правителството.

41-годишният Владимир Кара-Мурза прекарва години в отправяне на критика срещу руския президент Путин. Началото на войната го провокира да изяви неодобрението си и към репресиите, които правителството прилага срещу несъгласието.

Настоящата присъда на руския опозиционер от части се дължи на реч, която той произнася пред политици в САЩ през миналата година. Тогава той заявява, че Русия извършва военни престъпления в Украйна с касетъчни бомби в жилищни райони, болници и училища.

Критикът на Кремъл е задържан преди година, първоначално по обвинение за неподчинение на полицай, но по време на престоя му в ареста срещу него биват повдигнати по-тежки обвинения.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov

Присъдата му става обект на широко обсъждане. Британското правителство привиква руския посланик, а впоследствие прави изявление, в което се казва, че ще разгледа възможности  за подвеждане под отговорност на лицата, замесени в задържането и „малтретирането“ на Кара-Мурза. В началото на тази седмица руското външно министерство разкритикува отношението на Великобритания към процеса, определяйки го като намеса във вътрешните работи на Русия.

Несъгласие с присъдата дойде и от страна на ООН и Европейския съюз. Върховният комисар по правата на човека на ООН Фолкер Тюрк призова за „незабавно освобождаване на несправедливо задържания“.

В разпространена реч на Владимир Кара-Мурза пред закрития съд  се споменава, че провежданият съдебен процес му напомня на показните процеси през 30-те години на миналия век, по времето на Сталин.

Той се признава за виновен само в едно – неуспеха му да убеди достатъчно сънародниците си и политиците в демократичните страни за надвисналата опасност, която кремълският режим представлява както за Русия, така и за света.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

Защо ни е важно?

Днешната власт в Русия е готова да неутрализира всичко, което припознае като заплаха за политическата си система. Руската инвазия в Украйна превърна всичко свързано с войната в престъпление.

Кремъл се опитва да представи опонентите на Путин като предатели, когато истинските такива продължават да разрушават благосъстоянието на страната си. Мнозина в Русия биха искали да протестират, но не смеят, защото знаят, че за това ще бъдат наказани.

Несигурното бъдеще на страната не е само следствие на грешките, допускани в настоящето, а и е продукт на миналото. Неслучайно осъденият Кара-Мурза сравнява това, което му се случва, с начина на действие през 30-те години на миналия век. За репресиите на Сталин не се е говорело достатъчно и те не са били обсъждани напълно. Днес няма как информацията за подобно нещо да не се разпространи бързо, но това не прекъсва практиката на своеволно наказание на онези, които са  отказали да се подчинят на режима.

Криминализирането на критиката показва слабостта, а не силата на едно правителство.