Берлинската стена и уникалните начини за преодоляването ѝ

Снимката „Скок в свободата“ е запечатала момента, в който източногерманският войник Конрад Шуман прескача бодливата тел разделяща Източен от Западен Берлин в първите дни на изграждане на Стената. Това е може би най-популярния документ за успешно бягство от окупираната от СССР част на германската столица през 1961 г.

Огради и стени съществуват до ден днешен. Строят се от векове, с цел: да възпират врагове, да ограничават възможни вълнения и най-вече за да се отбраняват държавните граници. С тяхна помощ желаещите да ги преодолеят, в търсене на по-добър живот, биват възпирани. Уникалното в случая с Берлинската стена е, че тя бе издигната, за да задържа хората, които отвъд нея бяха желани. И както всеки би се досетил днес, оправданието за нейното издигане по нареждане на Москва е „защита на населението от фашистки елементи“. ГДР (Източна Германия) официално я нарича „Антифашистка защитна стена“. От светлата страна, на Запад, където светлинните реклами и уличното осветление не се пестяха, я наричаха „Стената на срама“. Преди да бъде построена, над три милиона германци успяват да избягат в Западен Берлин, а оттам и във ФРГ (Западна Германия). Стената се превръща във физически символ на разделението на Европа (на Изток и Запад, по време на Студената война).

Снимка: Уикипедия

Причината за издигането ѝ е неизбежната съпоставка между бързо повишаващият се жизнен стандарт на западногерманците и драстичното изоставане на ГДР. Всяка година стотици хиляди германци напускат домове и близки и преминават на Запад. Това са предимно млади и образовани хора. Границата между двете германски държави е очертана с бодлива тел, така че нелегалното и прекосяване е трудно и опасно. Берлин, който е заобиколен от територия на ГДР, остава по-лесната възможност, защото е поделен на четири сектора от окупационните войски на Съюзниците. Лесно е да се прескочи от съветския в секторите на САЩ, Великобритания и Франция. Такава е ситуацията до 1961 г., когато в типичния и до днес стил и традиции на Москва, председателят на Държавния съвет на ГДР Валтер Улбрихт заявява на международна пресконференция: „Niemand hat die Absicht, eine Mauer zu errichten!“ (Никой няма намерение да строи стена!). Казва го през юни, а през август започва нейното издигане. Дължината ѝ е над 150 км, изградена е от бетон, с височина от 3.5 до 4.2 метра. На следващата година се построява втора вътрешна стена, като пространството между двете е около стотина метра. Покрито е с пясък и става известно като „ивицата на смъртта“. Лесно се е охранява от огромен брой пазачи, разположени в над 100 наблюдателни кули и 20 бункера и ако някой се осмели да стъпи там, се стреля без предупреждение. За легално преминаване са оставени девет пункта. Условието е да притежаваш разрешително, като освен това подлежиш на строга проверка. Стената съществува до 9 ноември 1989 г., когато огромна тълпа от източногерманци я атакуват и преминават в Западен Берлин, без да срещнат съпротива от разколебаните граничари. Нощта на този ден остава известна като „Нощта в която падна стената“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Filip Singer
 
В годините на своето съществуване Берлинската стена е свидетел на многобройни нелегални опити за преминаване от Изток на Запад. Причината е строгият режим наложен от марионетното на СССР правителство на ГДР. На гражданите, както и в целия социалистически лагер, бе отнето правото на свободно придвижване. Разрешение за пътуване на Запад бе издавано след подаване на унизителна молба и получавано само по наложителни професионални причини или по покана на близки роднини във връзка с важни семейни дела. Допускаха да пътуват и много възрастни хора, пенсионери. За обикновените източногерманци и източноберлинчани бе невъзможно легално да пресекат границата със Западен Берлин. Така се стига до уникалните опити за преодоляване на Стената - успешни и трагични.

Снимка: Уикипедия 

Първоначално се касае за добър отскок или за някакво приспособление, с което да се преодолее бодливата тел. Разбира се, в случай, че сте бързи, изненадали сте охраната и те не успяват да открият огън. В инструкция към тях от 1973 г. пише, че не трябва да се колебаят да използват огнестрелното си оръжие, дори когато „предателите“ преминават границата в компания на жени и деца, каквато тактика те често са използвали. В ранния етап, още по време на строежа ѝ, хора скачат от прозорците на сгради останали на ивицата. Жилищата по късно са обезлюдени и съборени.

Известна е снимката на хвърления от баща си четиригодишен Майкъл Финдър от Източна Германия върху мрежа, държана от жители отвъд границата в Западен Берлин. Бащата също скача. Бягството е успешно. Сред най-атрактивните случаи на преминаване на границата е този с 19-годишния Волфганг Енгелс, който отмъква съветски бронетранспортьор. Машината се оплита в телта. Енгелс е ранен от стрелбата открита по него, но го спасява западногермански граничар, който също започва да стреля и успява да измъкне беглеца. Хората прехвърлят кабели, по които се спускат в западната част. Прокопават се тунели под Стената (70 на брой) и по тях се измъкват стотици. Граничарите използват акустични и сеизмографски методи, за да ги открият и унищожат. Бягства се извършват и по канализацията, съществувала преди войната. Уникално е прелитането с помощта на самоделни балони, които изчакват благоприятен вятър. В друг случай спортна кола с висока скорост успява да премине отвъд границата. След този успешен опит на пропускателните пунктове поставят железни греди, но и това препятствие бива преодоляно от специално подготвена за целта кола. Когато с висока скорост наближат гредата, пътниците и шофьорът лягат на седалките, желязото отнася покрива и стъклата, но бегълците пристигат в западната зона невредими. Случаят принуждава ГДР да построи зигзагообразни шосета към пунктовете, които да не дават възможност на колите да се засилят. Томас Крюгер се приземява благополучно с лек самолет, отмъкнат от източногерманска организация за младежко военно обучение. Самолетът е върнат в Източна Германия, разглобен и с изписани закачливи призиви: „Иска ми се да бяхте тук“ и „Върнете се скоро“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Kochetkov

За съжаление, броят на убитите при опит за бягство на Запад по различни оценки е стотици, но най-известен е случаят с 18-годишния Петер Фехтер. Ранен в ивицата, той е оставен да лежи, докато умира от загуба на кръв. Този случай е широко отразен от западните медии и с основание предизвиква огромно възмущение. Последните трагични опити се направени през февруари и март 1989 г., месеци преди падането на Стената. Крис Гефрой, на двайсет години, е застрелян при своя опит за бягство на 6 февруари 1989 г. Уинфрид Фройденберг умира няколко седмици по-късно, през март, в разбития си, сглобен тайно балон. Кой да предположи, че само след броени месеци мечтата за свободно преминаване ще е реалност.

В заключение, ако перифразираме думите на прочутия афорист Станислав Йежи Лец, можем да кажем, че историята на Берлинската стена е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат. Споменът за това съоръжение се превърна в позорен символ на провала на един човеконенавистен строй, добре изразен с думите на бившия британски премиер Маргарет Тачър, която през 1982 г. заявява: „Every stone bears witness to the moral bankruptcy of the society it encloses“ (Всеки камък свидетелства за моралния фалит на обществото, което обгражда).