Един „погрешен ход срещу Иран“ и Тел Авив ще бъде унищожен

„Ако Израел „направи някакъв погрешен ход срещу Иран“, то последният ще „унищожи“ израелската столица Тел Авив и северния град Хайфа“, заплаши Ебрахим Раиси. Предупреждението иранският президент отправя по време на церемония по случай Деня на армията на ислямската република.

В речта на държавния глава прорежимно настроените медии в Иран откроиха два елемента: желание САЩ да напусне региона и заплаха към Израел.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Abedin Taherkenareh

Стремежът на Иран през изминалите месеци да демонстрира силата и влиянието си в региона се засили. Той стана причина и за помирението на страната със Саудитска Арабия. Секретарят на иранския Върховен съвет Али Шамхани предприе важни пътувания до Пекин и Ирак, наред с други страни, показвайки, че Иран изпитва увереност в своите дипломатически отношения. От изявление на иранското външно министерство миналата седмица стана ясно, че кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазис е поканен на посещение в страната. Това се случва на фона на новината, че възможността за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия може да приключи до 2024 година.

Увереност по отношение на притискането на Израел Иран получава и благодарение на дългосрочната инвестиция, която прави, като поставя проирански настроени кадри по висшите етажи на властта в съседните Йемен, Ирак, Сирия и Ливан.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Bandar Aljaloud

Заплахите, които Иран отправя към Израел, се подчиняват на стратегията за т.нар. „единство на фронтовете“, която представлява опит за обединяване на иранските поставени лица и съюзници като Хамас, Хизбула и други, с цел включването им в координирано нанасяне на удари срещу сигурността на Израел. Белег за развитието на тази дейност беше изстрелването на ракети от Газа, Ливан и Сирия по време на израелските сблъсъци в началото на април.

По отношение на американското влияние по време на речта си иранският лидер Ебрахим Раиси посочва, че външните сили, особено САЩ, трябва да напуснат региона възможно най-скоро. Той твърди, че това ще бъде в техен интерес, както и в интерес на региона.

„Присъствието на нашите въоръжени сили създава сигурност за региона. Посланието на иранската армия към страните от региона е мир и приятелство. Нашите въоръжени сили помагат на всеки, който иска да гарантира сигурността на региона“, заявява иранският президент.

В навечерието на Деня на армията началникът на генералния щаб на Иран генерал Мохамaд Багери също похвали дейността на въоръжените сили, както и на Хизбула. Според него това, което може да се наблюдава на глобално и регионално ниво е показателно за реалност, в която глобалните и регионалните тенденции подкопават „арогантността“ и тласкат режима в Израел към крах.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Iranian Presidential Office Handout

Защо ни е важно?

Въпреки отрицателния знак на ситуацията Иран показва последователност в своята политика. Реториката, която настоящият президент Раиси използва, съвпада с казваното от страната в миналото. Основната разлика между тогава и сега е, че сега Иран успява да се позиционира  по различен начин в международната среда. Това се дължи на успеха на дипломацията, която страната провежда през последната година. 

Промяната в подхода затвърждава тезата, че Иран има желание да установи регионална хегемония. Поради тази причина насочва стратегията си към бавното, но успешно отслабване на ролята на САЩ в региона, като същевременно се приближава все повече до Израел, засилвайки заплахите  за унищожението на еврейския народ.

Докато Съединените щати се опитват да пренасочат стратегическите си интереси и отбранителни ресурси към Индо-Тихия океан, Близкият изток се подготвя  за промяна, възползвайки се от липсата на хегемон в региона. Това стимулира Иран, който е изправен пред глобална изолация и санкции, да потърси алтернативни източници за постигане на своите цели.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Presidential Office Handout

В контекста на сделката, която страната сключи със Саудитска Арабия, постигната с помощта на посредничеството на Китай, е много малко вероятно Иран да бъде принуден да се откаже от ядрените си амбиции. Това също така може да се окаже и истинско предизвикателство за влиянието, което Китай иска да си осигури в Близкия Изток.

Въпросът също така представлява и сериозна политическа заплаха за Израел, който се опитва да задълбочи стратегическите си отношения със своите съседи през последните няколко години, за да се противопостави на ядрената опасност от Иран.