През последните няколко дни в българското публично пространство се откроиха два казуса, по които Европейският съд по правата на човека в Страсбург взима отношение.
България се превръща в обвиняем по две дела. Едното е заведено от бившия престолонаследник и експремиер Симеон Сакскобурготски. В другия случай ищец е бившият председател на ДПС Лютви Местан.
През 2021 година Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза осъждат страната ни поради наложената им забрана да се разпореждат с имотите си до приемането на специален закон, който до момента все още не е създаден. Възбраната действа върху всички техни имоти, върнати им след падането на комунистическия режим. Царското семейство се изправя срещу мораториума, отговорен за тези условия, пред Европейския съд по правата на човека, който преди 2 години взима решението в рамките на шест месеца държавата и засегната страна да постигнат споразумение за обезщетението, което българското правителство трябва да изплати за нанесените материални щети.
Впоследствие съдът в Страсбург постановява още, че правото на справедлив съдебен процес е нарушено по причина, че мораториумът не е подлежал на обжалване. По този начин действията на държавните власти са създали ситуация на непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобурготски.
Снимка: БГНЕС/Вселина Божилова
Накрая се достига до решението, че България трябва да изплати на Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария Луиза сумата от 1 635 875 евро, заедно с всички данъци, които е възможно да бъдат начислени. То се базира на заключението, че с налагането на мораториума са претърпени вреди, които са в разрез с Европейската конвенция за правата на човека, която защитава собствеността.
Вторият казус също се отнася до значима фигура от политическото минало на страната.
По това дело Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постановява, че българският Изборен кодекс нарушава правото на свободата на изразяване, като налага пълна забрана за използване на неофициален език в предизборна кампания.
Обвинението е повдигнато от бившия председател на ДПС Лютви Местан, който получава глоба през 2013 г. заради провеждането на седемминутна агитация на турски език по време на предизборен митинг.
На местно ниво правна помощ на Местан оказва Българският хелзинкски комитет, който по-късно първи съобщава новината за решението, взето от съда. Обезщетението, което му се присъжда, възлиза на 1200 евро, като трябва да му бъдат изплатени допълнително и 3 200 евро за разноските по делото. Заключението, до което се достига е, че българското законодателство и Изборният кодекс трябва да бъдат променени, тъй като са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека в частта, която гарантира правото на свободно изразяване.
Снимка: БГНЕС/Любомир Спиров
След проведено изследване в 37 държави членки на Съвета на Европа съдът установява, че само в България и Украйна има подобна забрана за използването на чужд език по време на предизборния процес.
Защо ни е важно?
В повечето случаи договарящите се страни по Европейската конвенция за правата на човека включват разпоредбите й в собствените си национални правни системи посредством конституционни уредби, устав или съдебно решение. Отговорност за ефективността по прилагането на Конвенцията в рамките на националните системи носят националните съдии, избрани представители и администратори.
Настоящите два казуса са принципно различни, което ги натоварва с различна обществена значимост. Общото помежду им е, че служат за пример за това как националната ни съдебна система все още се нуждае от реформиране, за да отговаря на международните изисквания. Показателно е как две значими фигури в българския политически процес, независимо една от друга, успяват да намерят пропуски в българското законодателство.
Макар първоначално те да са ощетени от системата, впоследствие откриват как да се възползват от самата нея, за да достигнат до решение, което да работи в тяхна полза.
Повдигането на обвинение срещу дадена държава в ЕСПЧ води след себе си сложна и дълга процедура, както и обстойно разследване. Все още формулирането на понятието за държава като субект на правото представлява затруднение за юристите поради факта, че многоаспектната социална и политическа дейност на същата намира реализация в много различни правни форми. Това допълнително усложнява процеса по взимане на съдебно решение при подобни казуси.
Към момента България продължава да бъде на едно от първите места в класацията за подадени жалби в ЕСПЧ на глава от населението. Заведените от Симеон Сакскобурготски и Лютви Местан дела в Страсбург се появяват в публичното ни пространство, за да ни напомнят, че политическата стабилност освен да служи, за да гарантира наличието на държавен бюджет, е необходима, за да бъде реализирано последователно правоприлагане, съответстващо на правата на всеки човек.
Не мога да повярвам, че Местан е успял. Атракцията на следващите избори ще бъде агитация на турски ли?!