Защо в последния момент не се случи абсурдната идея за „клетвата на народа“ пред телевизорите или големите екрани? Защо Чарлз III не покани някой от легендарните банди - „Ролинг Стоунс“ или „Бийтълс“? Защо бяха поканени политици на коронацията?
Английското кралско семейство, което всъщност има германо-шотландско потекло се възкачва на трона през 1714 година и с течение на вековете развива страхотния талант за приспособяване към изискванията на времето.
Настоящата коронация на Чарлз разкрива известни промени в структурата на самата церемония, които всъщност са отражение именно на тази способност за приспособяване. Променена е традицията, според която аристократичните семейства се заклеват във вярност на краля. Тази традиция повелява старейшините на аристократичните семейства да пристъпят към краля, да клекнат пред него, да докоснат короната му и да го целунат по дясната буза. На коронацията, която имахме щастието да наблюдаваме, това не се случи.
Съдейки по всичко, новият крал възприема аристократите като всички жители на кралството си. Тази привилегия сякаш бе запазена единствено за кралския син и престолонаследник – принц Уилям, който обаче направи грешка и целуна баща си по лявата буза. Това в известен смисъл е значителна промяна, тъй като съществуването на монархията е във функция на съществуването на аристокрацията.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Neil Hall
По всичко личи, че по-различната церемония би трябвало да бъде отражение на новия дух на модерна Великобритания. Интересно е да се отбележи, че никой от членовете на „Бийтълс“ или „Ролинг Стоунс“, така наречените символи на модерна Британия, не беше сред гостите на коронацията.
По време на подготовката за коронацията се появила идеята за “клетвата на народа”. Предложено било кралските поданици в Обединеното кралство и 12 страни на Общността на нациите, в които монархът е държавен глава, да се закълнат на новия крал пред своите телевизори или големите екрани в парковете и площадите. Тази идея била подложена на присмех сред обществеността и за нея престанало да се говори.
Новост в известен смисъл е и отношението към религията. Обединеното кралство формално е теократична страна, така че британският монарх е същевременно държавен глава и глава на англиканската църква. В този дух е и законът, според който монарсите не могат да се женят или омъжват за католици. Но времената се променят и понастоящем в съвременната мултиетническа и мултирелигиозна Британия новият крал се явява не само като глава на англиканската църква, но и като защитник на другите религии.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Neil Hall
Интересен е и фактът, че съпругата на краля Камила бе коронясана пред обществото, тъй като досега съпругите или съпрузите на монарсите не са се радвали на подобна публичност.
Историята отбелязва, че крал Чарлз III е най-старият престолонаследник, който най-дълго е чакал своето коронясване. Нещо подобно може да се каже за сина на кралица Виктория, крал Едуард VII, който е седнал на престола на 60-годишна възраст и изкарал само 9 години на трона.
Този факт може би поставя въпроса за авторитета на краля, който е особено важен за Обединеното кралство. Друг евентуален проблем е въпросът за ненамесата на монарха в политиката, което не може да се твърди напълно за крал Чарлз, наричан от някои “политическия крал”.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Martin Divisek
Традицията повелява на коронясването да бъдат поканени само представители на кралски семейства, но този път поканата е била отправена и към политически лидери. Руският лидер не е бил удостоен с такава. Някои медии припомнят, че на сватбата на Чарлз и Камила е пял руски хор от Санкт Петербург.
Отбелязва се и фактът, че протоколът е бил изменен в известен смисъл, тъй е като е съществувала предпоставка, че ще има сравнително малко хора по улиците и поради дъждовното време. Някои медии сочат, че по време на коронясването на кралица Елизабет II, тя изминала с каляската си 8 км през препълнените с хора улици, докато разстоянието, което крал Чарлз изминал с каляската си било само 2 км, за да се създаде впечатление, че хората са много. Може да се каже, че медиите отделят голямо внимание на принц Уилям и семейството му. Според някои интересът към него е бил твърде голям, сякаш той става крал.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Martin Divisek
Не трябва да се пренебрегва и фактът, че Чарлз сяда на трона в едно твърде неблагоприятно за Обединеното кралство време – дълбоката икономическа криза, войната в Украйна, изострените отношения с Китай и нерядко видимото недоволство на масите. Но все пак никой не се съмнява, че крал Чарлз III ще управлява с нужния авторитет и в полза на просперитета на своето кралство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Martin Divisek
Добави коментар