След провеждането на тристранна среща в Брюксел между президента на Азербайджан Илхам Алиев, премиера на Армения Никол Пашинян и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел беше отбелязан напредъкът в отношенията между двете страни.
,,Краят на десетилетния конфликт между Армения и Азербайджан може да се вижда на хоризонта“, заявява Шарл Мишел след приключването на срещата.
Преговорите, състояли се в Брюксел, идват на фона на поредица от фатални сблъсъци по общата граница на двете бивши съветски републики. Вследствие на проведените разговори председателят на Европейския съвет достига до заключението, че страните споделят ,,обща воля за мир в Южен Кавказ“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Armenian prime minister press service handout
По-рано този месец дипломатите се срещнаха и във Вашингтон. Тогава според държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в диалога между Армения и Азербайджан се е постигнал осезаем напредък, който може да доведе до сключването на мирно споразумение.
В тази връзка Шарл Мишел подчертава, че инерцията от това събитие трябва да бъде запазена и да бъдат предприети решителни стъпки към подписването на всеобхватно мирно споразумение.
Председателят на Европейския съвет също насърчава провеждането на преки преговори между Баку и етническите арменци от Нагорни Карабах, регионът, който стана причина за разразяването на война между бившите съветски републики през 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС//Roman Ismayilov
През месец април азерската страна поставя контролно-пропускателен пункт на границата с международно признат статут, като поема контрола върху единствения път, който води до спорния регион. Официални лица определят този ход като оправдан поради необходимостта от възпиране на незаконните доставки на оръжия. Но Армения възприема това като прецедент за ,,етническо прочистване“ на арменското население, живеещо в Нагорни Карабах.
Напрежението по арменско-азерската граница, водещо до боеве и загуба на човешки животи, продължава въпреки прекратяването на огъня и присъствието на руски войски.
Борбата между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах се води от десетилетия. Жертвите на войната, избухнала между двете страни в началото на 90-те години на миналия век, достигат до около 300 000 души. Впоследствие етническите арменци остават под контрола на Азербайджан.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Kremlin pool mandatory credit
Преговори за мир не се водят за първи път, но досега те винаги са претърпявали неуспех. Липсата на дипломатическо решение води до войната от 2020 г., в която загиналите, и от двете страни, са приблизително 7 000 войници. Тогава прекратяването на огъня се случва с посредничеството на Русия, която разполага свои 2000 войници, които служат като мироопазващи сили.
Защо ни е важно?
Последната ескалация на напрежението в оспорвания регион придоби размери, съизмерими с тези, които наблюдавахме в началото на войната в Украйна. Настоящата намеса на Запада може да бъде определена като навременна, но все пак реакцията както на Европа, така и на Русия беше усложнена от техните ангажименти другаде. Въпреки че боевете за Нагорни Карабах предшестваха руската инвазия в Украйна, те получиха много по-малко от вниманието на европейската общност.
Междувременно Русия, потънала във воденето на собствената си война, към днешна дата не успява да изпълнява ролята си на гарант на примирието от 2020 година. Руският президент Владимир Путин вече не изглежда склонен да помага на Армения, която през последните години беше единственият му лоялен съюзник в Южен Кавказ, тъй като военните ресурси на Русия в момента са му изключително необходими.
Отсъствието на Москва в настоящото положение поставя край на дългогодишна геополитическа стратегия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/AlexeiI Druzhinin
В продължение на 70 години Нагорни Карабах съществува в рамките на СССР като автономна област, единствено подчиняваща се на нарежданията на Москва. Поради тази причина до войната в Украйна Кремъл успява да поддържа мира между двете бивши съветски нации, претендиращи за територията, и да запази влиянието си в региона, дори след разпадането на Съветския съюз.
Без това възпрепятства разрастването на етническия национализъм в спорната територия.
Макар Армения през последните години да направи крачки към демократичния път на политиката, настоящият конфликт не може да се разглежда като битка между демокрация и автокрация, подобно на начина, по който Западът тълкува случващото се в Украйна.
Провеждането на преговори между висшите представители на двете нации във Вашингтон, а впоследствие и в Брюксел, е добър показател за международното отношение към конфликта и за намирането на неговото дипломатическо решение. Но американската страна все още се ангажира с конкретни действия в инициативата за постигането на дългосрочен мир. Търпеливото изчакване от страна на Вашингтон е свързано с желанието му да продължи да наблюдава докъде ще достигне ескалацията на напрежението и каква би била руската реакция тогава
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Roman Ismayilov
Концентрирането върху Украйна не позволява на Русия да се погрижи за голяма част от своята историческа сфера на влияние, което означава, че времето е напълно подходящо за постигане на траен мир между Армения и Азербайджан, който освен да донесе спокойствие на двете нации след толкова години на агресия, може да се окаже от полза и на Запада.
Използвайки отслабването на Русия, Европа и САЩ са способни постепенно да разширяват влиянието си, като междувременно си осигуряват и подкрепата на бившите съюзници на руските сили.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Ти да видиш,мизерниците от Вашингтон и Брюксел ще въдворяват мир между Армения и Азербайджан ,на хиляди километри от тяхната територия Осъзнавайки безсилието си да победят,ограбят и разпарцалосат Русия те се опитват да купят всички нейни съседи,за да могат по-лесно да я атакуват .Запада никога не е имал толкова малоумни лидери като тези,които жертват просперитета на собствените си народи,в името на световното господство на чичо Сам и подклаждат една безумна война ,която изобщо не ги засяга.Както казва народа-късно е чадо-Русия ,Индия,Китай,и ОАЕ вече са новите лидери......