Нобел - една случайна грешка и много гафове

Известно е, че всеки носител на престижната награда Нобел получава при приемането й от краля на Швеция диплом, златен медал и парична сума, възлизаща на почти един милион евро. Историята  разказва, че Нобел прочел в печата статия за собствената си смърт, озаглавена Търговецът на смърт е мъртъв. Покойникът, за когото става дума, бил брат на известния индустриалец.

Така случайната грешка станала повод Алфред Нобел да учреди със завещание награда на свое име. Подбудите му се свързват с шока от пораженията, които предизвикало изобретението на динамита и желанието да остави неопетнено името си, и възнагради хората от цял свят, които служат на човечеството.

На снимката: Jonathunder Medal: Erik Lindberg (1873-1966)/Източник Wikipedia

С течение на времето интерес предизвиква и фактът, че присъждането на наградата понякога е било съпроводено с различни събития. През целия период на съществуването си от 10.12.1902 г., когато наградата се връчва за първи път, церемонията е  оставала непроменена.

Една от редките промени настъпила през 1971 г. След тази дата шведският крал вече седи на сцената, а не както преди между публиката в залата, когато награденият трябвало да слезе при него, за да му се поклони. Причината за това неволно станал Пабло Неруда, който при получаването на наградата, не забелязал едно стъпало и  паднал на пода. Помогнали му да стане, той благодарил, но понеже бил късоглед, а вероятно и смутен, направил следващия гаф – прескочил краля и започнал да се покланя и благодари на пазача в залата.

Pablo Neruda/File by Ricardo Reyes Източник: Wikipedia/Unknown author

След този случай кралят престанал да седи между публиката.

Прочутият и много скромен откривател на Х-лъчите Вилхелм Конрад Рьонтген приел наградата и вместо, както налага протоколът, да благодари с подобаваща реч на дарителя, се насочил към залата и седнал на мястото си.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Pontus Lundhal SWEDEN OUT

Носител на Нобелова награда за литература през 1920 г. станал Кнут Хамсун, човекът, който в активния си живот упражнявал различни професии – обущарски чирак, каменоделец, ватман и учител, а по време на Втората световна война застанал на страната на Третия Райх и след войната, заради подкрепата си на нацистката окупация на Норвегия бил осъден, но не влязал в затвора поради преклонната си възраст. Завършил живота си в беднотия.

Невероятно обаче звучи фактът, че наградата не са получили, макар и да са били номинирани, много големи имена на световната литература като Толстой, Драйзер, Ибсен, Моъм, Твен, Пруст, Набоков… Още по-фрапантно звучи отказът Нобеловата награда да бъде присъдена на Никола Тесла с мотивировката, че откритията му са старомодни. Съществуват мнения, че други са получили наградата за тях.

Postcard pt Tesla by Napoleon Sarony/Източник: Wikipedia

Има и наградени, които по една или друга причина отказвали да приемат Нобеловата награда. Лауреатите за химия и медицина Адолф Бутенант и Герхард Домаг сторили това заради забраната на Хитлер. Когато през 1958 година Борис Пастернак получил Нобелова награда за литература, той изпратил благодарствена телеграма: Безкрайно благодарен, трогнат, горд, учуден, смутен. Много скоро последвала нова телеграма, с която отказвал да приеме наградата поради натиск от страна на съветските власти. Получил я синът му едва през 1989 г.

Има и личности, които не приемат наградата по лични убеждения. През 1964 г. френският писател и философ прави това с мотивировката, че винаги е отхвърлял официалните почести. През 1973 г. Нобеловата награда за мир се присъжда на Хенри Кисинджър и на виетнамеца Ле Дук То, но последният отказал да я приеме, мотивирайки се с думите, че подписаното споразумение за мир със САЩ не означава и край на войната.

Източник: Wikipedia/Library of Congres of the United States

В разказа за Нобеловата награда фигурират и изненадващи абсурди. Създателят на теорията за относителността Алберт Айнщайн не е получил веднага Нобел. В архивата му са запазени около 60 номинации относно теорията на относителността, но наградата му е присъдена едва през 1921 г. и то за откриването на закона за фотоелектричния ефект. Между номинираните за наградата за мир през 1939 г. е бил и Адолф Хитлер, който през същата тази година наредил да се извърши нападение срещу Полша.

Своеобразен рекорд в получаването на Нобелова награда бележи семейство Кюри – пет Нобела в две поколения. През 1903 г. Мария Кюри става първата жена носител на наградата за изследвания с радий, която споделя със съпруга си Пиер Кюри. През 1911г. тя получава втората си Нобелова награда за химия. Наградата на Нобел получават също дъщеря й и нейният съпруг – Ирен и Жолио Кюри.

Studio photograph of Mahatma Gandhi, London, 1931/Източник: Wikipedia

Между най-заслужилите личности, които не са получили Нобеловата награда за мир, несъмнено се откроява Махатма Ганди. По всяка вероятност убийството му е осуетило това, тъй като тази награда не се присъжда посмъртно.