За първи път в своята 234-годишна история Камарата на представителите на САЩ подкрепя резолюция за освобождаване на своя председател. Кевин Маккарти е изгонен при шокиращо гласуване, предизвикано от бунтовници в собствената му партия, с 216 срещу 210 гласа.
Изключителният ход оставя Камарата без лидер и я потапя в дисфункционален хаос.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jim Lo Scalzo
Това е кулминацията на ожесточена борба за власт между Маккарти и членове на крайнодясна фракция, които се опитват да възпрепятстват изкачването му до председателския пост от началото на годината.
Преди окончателното гласуване се разиграва сюрреалистичен дебат на републиканци срещу републиканци. Бунтовниците се противопоставят на собствения си представител и влизат в спор със защитниците на Маккарти.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jim Lo Scalzo
Свободното място на председателския стол по същество парализира Камарата, докато не бъде избран нов приемник на длъжността. Същевременно изтичащият срок от 40 дни, за да се предотврати спиране работата на правителството, създава предпоставки за потенциално ожесточени избори за нов председател.
Защо ни е важно?
В своята история Съединените щати преживяват няколко силни сътресения през изминалия век.
Голямата депресия кара американците да се съмняват в икономическата система на страната. Втората световна война и Студената война представят заплахата от глобалните тоталитарни режими. А 60-те и 70-те години са белязани от убийства, бунтове, загубена война и опозорен президент.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jim Lo Scalzo
Но никое от тези събития не успява да разклати американската демокрация до такава степен, каквато може да бъде наблюдавана днес. Година преди провеждането президентските избори над американската демокрация висят две огромни заплахи.
Обединени, те представляват най-сериозното предизвикателство пред управленските идеали на страната от десетилетия. Първата заплаха се формира от динамиката в Републиканската партия, която става все по-безкомпромисна към пораженията по време на избори. Втората се изразява в отдалечаването на правителствената политика от гражданите. Тази тенденция е хронична, но също бележи растеж.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shawn Thew
Една от причините за случващото се е, че по-населените щати, чиито жители получават по-малко власт поради Сената и Избирателната колегия, сега придобиват все повече влияние над останалите по-малки щати.
Икономическите разочарования и културните страхове се комбинират и създават пропаст в американския политически живот. На двата полюса са динамичните проспериращи мегаполиси и по-традиционните и икономически затруднени малки градове и селски райони.
Първата категория е все по-либерална и демократична, докато втората става все по-консервативна и републиканска.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Shawn Thew
Различното усещане за криза отляво и отдясно само по себе си отслабва демокрацията и изостря дебата в сърцето на американската политическа система. Съставът на федералното правителство отразява общественото мнение по-малко отколкото преди и шансът за настъпване на истинска конституционна криза се увеличава значително.
Проблемът не е, че американската демокрация е станала по-лоша, а какво предстои да се случи с устоите на страната на необятните възможности след изборите за президент.
Добави коментар