В ерата на електронната комуникация употребата на ръкописен текст постепенно изчезва. Вече не се нуждаем от писалка, за да напишем писмо, бележка или статия. Изпращаме картичките за рождените дни онлайн и можем да комуникираме незабавно с всеки, за всичко, навсякъде по света.
И всичко се случва само с няколко натискания на клавиши.
Истината е, че всички поколения са зависими от компютрите, смартфоните и таблетите. Не е нужно да пишем на ръка. Затова не го правим. Но като всяко научено умение, ако писането не се практикува, крайният резултат се влошава.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Това е лошо за хората над 35 години, които са прекарали училищните си дни преди технологичното обучение, работейки с хартия и химикал. А за по-младите, това основно в миналото умение сякаш никога не е съществувало.
Едва ли е изненадващо, тъй като повечето от днешните ученици са израснали в свят на докосване и плъзгане. Ръкописното писане може да изглежда скучно, когато може да получим същите резултати с едно погалване на екрана.
Тенденцията повдига два ключови въпроса: Умиращо ли е изкуството на писането и какво ни коства цялото това удобство?
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Проучвания, проведени от психолози и невролози, разкриват доказателства, които свързват образователното развитие с почерка. Според тях писането развива способността на децата да четат по-бързо и да запаметяват повече информация. Ръкописната дума стимулира няколко области в мозъка, създавайки по-голям капацитет за учене.
Но докато за повечето възрастни традиционният начин на учене се състои от множество повторения на дадена информация, днес образователната система се позовава на друг подход. Според него кратките периоди на практика са по-добри.
Ползите от ръкописното писане се простират и отвъд детството. Самият акт на водене на записки води до усвояване на по-големи количества данни.
Удобството и ефективността на технологиите ни лишават от персонализацията на текста. Те идват с почерка и самия акт на изписване. Ръкописът има уникален чар, който не може да бъде копиран цифрово. Почеркът ни позволява да влеем своята индивидуалност в изписаните думи. С него демонстрираме нашия личен стил и емоция.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Отсъствието на почерк в едно послание намалява човешката връзка между пишещия и получателя.
Почеркът е уникална характеристика, която отличава хората един от друг. Неговото отпадане убива усещането ни за идентичност и себеизразяване. Той е отражение на личността, стила и културния ни багаж.
Изоставяйки писането на ръка губим важен аспект от своята индивидуалност.
Първо това се отразява на когнитивните ни способности. После оказва влияние и върху историческата документация. Или поне върху нейната предметност. През цялата човешка история важните документи са били писани на ръка, давайки ни безценна информация за минали култури и събития.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Ръкописният текст има огромен принос в развитието на човешката цивилизация. Замяната му с електронен запис на ежедневието ни означава загуба на част от нашата колективна история.
Добави коментар