Президентът на Южна Корея Юн Сок Йол се подготвя да превърне демографския спад на нацията във висш политически приоритет. Надеждата му е да преобърне тенденцията. Според лидера процесът застрашава дългосрочното здраве на четвъртата по големина икономика в Азия.
В телевизионно обръщение, корейският президент призова за създаване на ново министерство за противодействие на кризата с раждаемостта. Той определи случващото се като ,, извънредна национална ситуация“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/JEON HEON-KYUN
Мерките са част от усилията на Сеул да ограничи ефекта от променящите се социални норми и икономическия натиск, които влияят върху намаляване на раждаемостта.
Досега правителството на Южна Корея е похарчило повече от 200 милиарда долара за инициативи, предназначени да подкрепят новите родители и да насърчават създаване на по-големи семейства. Според правителствената статистика, коефициентът на раждаемост намалява за пета поредна година.
,,Проблемът изисква от нас да приемем ситуацията сериозно и да обмислим причините и решенията от различна гледна точка“, казва президентът Юн.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YONHAP
Защо ни е важно?
Предизвикателството на намаляващото население не е уникално за Южна Корея. Много европейски и други индустриализирани нации са изправени пред същото затруднение, но кризата често се смекчава от външни фактори. Защото, въпреки консервативното неодобрение, европейските нации прилагат прагматични подходи с краткотрайна продължителност. Които най-често водят след себе си вълни от мигранти.
Докато в държави като Южна Корея, Япония и Китай се търси различен модел за намиране на решение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED BADRA
Специфично в азиатския подход е схващането за важността на националната култура и етнос. Съответно тяхното съхранение. Много корейци отхвърлят опцията за намеса на чужденци в разрешаване на проблема с демографската криза.
Някои от тях дори смятат, че отговорът всъщност се крие в Северна Корея.
Според теорията, рано или късно, полуостровът ще се обедини, което ще осигури на Юга 25 милиона нови граждани. Те ще запълнят свободните работни места и ще допринесат с необходимите данъци.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YONHAP
Това е нагледен пример за най-съществената разлика между европейския и южноазиатския подход. Вниманието, което властите обръщат на културните особености на собствените си народи.
Само че обединението е всичко друго, но не и сигурно. Освен това милионите севернокорейци, бидейки изолирани от света в продължение на десетилетия, надали ще се интегрират с лекота.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/KCNA
За азиатските страни обаче създаването на краткосрочни планове не е решение. И макар предизвикателствата пред Южна Корея да се увеличават, страната показва потенциал за световна премиера на иновативен подход в борбата с демографската криза.
Добави коментар