Идеалисти | Черната дупка на европейската демокрация

Измина повече от четвърт век, откакто Съединените щати категоризираха Словакия като ,,черна дупка в центъра на Европа“ и остров на автократично неразположение, заобиколен от пъргави демокрации.

Обидата, отправена през 1997 г. от държавния секретар Мадлин Олбрайт, продължава да отеква във времето, въпреки че междувременно страната се присъедини към ЕС и НАТО.

Точно в момента обаче все повече словаци се чудят дали Олбрайт всъщност не е била права - ужасени от опита за убийство на премиера Робърт Фицо, последвалото безумие от политическо сочене с пръст и опасенията от гражданска война.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/BARTLOMIEJ ZBOROWSKI

Надеждите, че словашките политици ще успеят да преодолеят силните си вражди, бързо се топят. Особено след като новоизбраният президент Петер Пелегрини обяви, че опитите му да накара партиите да се споразумеят, за ,,основни правила за достойни политически битки“, се провалят.

,,Ситуацията изглежда все по-лоша“, казва вицепремиерът Роберт Калиняк, който управлява правителството в отсъствието на тежко ранения Фицо.

„Новите доказателства сочат, че покушението е станало с помощта на трето лице, съдействало за укриване на уликите. Всичко това е шокиращо и вероятно за мнозина от нас би било много по-лесно, ако можехме да обвиним само един човек“, допълва Калиняк.

Роберт Калиняк Снимка: ЕПА/БГНЕС/MARTIN DIVISEK

Първоначално заподозрян е Юрай Синтула, 71 годишен поет-любител. Бивш работник в мина за въглища, каменоделец и впоследствие охрана на супермаркет. Според хората, които го познават, той често негодувал срещу цялата държавна систем. Което не е рядкост в Словакия. Казва, че не е искал да убива фицо, а само да го нарани, за да не може да упавлява.

А конкретната причина е, отказът на премиера да изпрати оръжие за Украйна.

От всички страни в Централна и Източна Европа, откъснали се от комунистическото управление през 1989 г., Словакия има най-висок дял на граждани, които приемат либералната демокрация като заплаха за тяхната идентичности и ценности. При словаците процентите са 43 и това е с приблизително 30 повече от съседна Чехия например.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/JAKUB GAVLAK

Въпреки че по много критерии страната е пример за успешен преход от комунизма към демокрацията, много хора, особено тези, които живеят извън големите градове, се чувстват уязвими и изоставени от управлението на държавата. Независимо от стабилното икономическо развитие.

Това провокира появата на множество конспиративни теории за действията и последствията от либералната демокрация.

Ситуацията е сходна и в други бивши комунистически страни. Орбан например, гради все по-авторитарен модел на управление в съседна Унгария, базирайки са на подобни народни нагласи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/JAKUB GAVLAK

Политиката в Словакия обаче се отличава с изключително жлъчна конспиративна реторика.

Процесът стартира в началото на 90-те години на миналия век. Тогава се формира единият от двата основни политически блока в страната. Той е съставен от бизнес партньори, левичари. Групата залага на стратегията да се клеймят центристките опоненти - като врагове, желаещи да продадат словашките интереси на Запада.

Наличието на подобни възгледи подчертава съществуването на дълбок парадокс в Словакия.

Новоизбраният президент Петер Пелегрини, Снимка: ЕПА/БГНЕС/MARTIN DIVISEK

Рамките, които обществото и неговите елити използват, за да интерпретират неуспешното покушение са същите като политическите престрелки между двата основни блока. Нагласите варират между идеите за либерална демокрация и авторитарното управление.

Поне в конкретния случай това не се дължи на словашка подкрепа за Русия. Изследванията дори сочат, че тя намалява след пълномащабното нахлуване в Украйна.

И според Доминик Зелински от Института по социология на Словашката академия на науките – „Въпреки интензивността на политическите конфликти, все още няма опасност Словакия отново да се превърне в аутсайдер, отдалечен от ЕС и НАТО.