В края на XIX век анархията е на мода сред младите европейци. Не правят изключение и младите българи. Идеите им неизбежно са пречупени през разбирането им за бързо освобождение на българските земи, останали в границите на Османската империя.
Така целите на нашите анархисти напълно съвпадат с тези на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тактиката обаче е напълно различна. Докато в четите на организацията наблягали на дисциплината, то анархистите проповядвали инициатива и готовност за саможертва на отделната личност.
Парадоксално, но враговете на организирания живот още през 1895 г. също изграждат своя структура. Централен революционен македонски комитет. Написват и Манифест. Първо в Пловдив, а после и в Женева. Ярката фигура сред тях е Михаил Герджиков, приятел на Гоце Делчев и един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание.
Източник: УИКИПЕДИЯ
По-късно, през 1919 г. в София, Герджиков става един от учредителите на Федерация на анархо комунистите в България. Приветства преврата на 9 септември 1944 г. Но бързо се разочарова и приключва с активната си публична дейност. Умира на 18 март 1947 г. в София.
Преценката на анархистите била, че Западът със своите капитали поддържа Османската империя. Затова трябвало да бъде ударен така, че да се оттегли и по този начин да направи властите в Цариград по-отстъпчиви за техните желания. И какъв по-добър удар от това, столицата и най-големият град Солун да бъдат разтърсени и хвърлени в страх и хаос.
Съзаклятниците решават да взривят знаковата Отоман Банк, която е символ на финансовата стабилност в империята. Допълнително се заемат и с организиране на атентати върху европейски кораби, превозващи пътници от и до Цариград. Плюс амбициозната задача да убият самия султан, Абдул Хамид II.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Конкретната идея за атентатите са анархистите Светослав Мерджанов и Петър Манджуков. Финансирането поема Борис Сарафов, с богат опит при набиране на средства за ВМОРО .
През 1900 г. две групи започват да копаят канали под сградите на Отоман Банк в Цариград и филиала в Солун. Водач там е Йордан (Орце) Попйорданов, чийто брат Миле, по-късно е възпят в една от най-прочутите за времето си песни. Въодушевлението е огромно, а жертвоготовността е подчертана с поетичното определение "гемиджии", което заговорниците измислят сами.
Сравняват се с "хора простили се вече с живота и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще разбият в скалите".
Източник: УИКИПЕДИЯ
За разлика от заловените членове на цариградската група, десетината гемиджии в Солун успяват да осъществят намеренията си. Провалът в Цариград се случва, когато арменецът, който доставял експлозиви е заловен. Тунелът тогава не е открит и арестуваните са считани за обикновени комити. Освободени след намесата на българския дипломатически представител. А складът, от където се е копаело към банката открит и запечатан от властите чак след година.
В Солун обаче действията се развиват благоприятно за заговорниците.
На 15 април 1903 г. Павел Шатев потапя с динамит в Солунския залив френския кораб "Гуадалкивир". Пътниците са спасени, а атентаторът е заловен. Вечерта Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов пък взривяват част от железопътната линия Истанбул-Солун и спират влака. Тук също няма жертви, но в разписанието е създаден хаос.
Източник: УИКИПЕДИЯ
На следващия ден нещата стават още по-сериозни. По залез, Константин Кирков, с 2 кг. динамит така уврежда тръбата за природния газ и тази за вода, че Солун остава жаден и без светлина.
Тогава идва и най-големият взрив. Орце Попйорданов пали фитила и сградата на Отоман Банк е разрушена до основи.
В хаоса и паниката гемиджиите продължават с бомбите. Милан Арсов хвърля една в летния театър, а Илия Тръчков - цели две на главната улица. Константин Кирков и Димитър Мечев в хотели, а целите на Георги Богданов и Владимир Пингов са кафенета.
Последният е застрелян от войници, докато атакува сграда на администрацията. По-късно Мечев и Тръчков водят истинско сражение, обградени от редовна армия в жилището си. Хвърлят десетки бомби преди да се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на османците.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Кирков се опитва да взриви пощата, но е убит от охраната. Друг гемиджия, Цветко Трайков, си поставя амбициозната цел да убие валията на Солун, Хасан Фехми паша. Управителят обикалял града , за да уверява населението, че войската ще се справи с хаоса от атентати. Тогава Трайков се опитва да го доближи, но е разпознат и подгонен. За да не бъде хванат, той сяда върху бомбата си и се самовзривява.
Няколко дни по-късно в сражение загива и Орце Попйорданов. Заловените Павел Шатев, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Георги Богданов са осъдени на смърт. По-късно присъдите им са заменени с доживотни и са изпратени в градския затвор на Мурзук, в Сахара.
Солунските атентати са най-голямата терористична шумотевица за времето си. Отзвукът в света обаче не е в полза на анархистите. Общественото мнение в Европа не подкрепя методите на бомбаджиите. А българите са подложени на гонения от жадни за мъст тълпи. И не само в Солун.
Източник: УИКИПЕДИЯ
В насилието участват гърци и евреи, които са бесни заради дадените невинни жертви. Според османските власти, при атентатите загиват десетки. Но потърпевшите настояват, че става въпрос за стотици. Тогава военните кораби, изпратени от Англия и Австрия, за да предотвратят издевателствата, се оттеглят. Защото смятат, че оставането им ще насърчи още бомбени атентати.
ВМОРО също понася сериозен удар. Арестувани са 2000 души членове на организацията, 353 са изправени пред съд, а 33-ма са осъдени.
Добави коментар