С новаторските си идеи за литературата, Кръгът "Мисъл" става част от усилията на младата българска държава да следва високите образци в интелектуалното развитие на европейската цивилизация.
Д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов.
Четирите ярки личности създават група около списанието "Мисъл", издавано в периода между 1892 и 1907 г. Главен редактор е д-р Кръстев. Вече популярни у нас, творците декларират обединение, а целта му е европеизация на българската литература. Четиримата намират създаденото дотогава у нас за бедно откъм идеи, а проблематиката за дребнава, селска и битова.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Словото според тях е далеч от високо художественото изкуство. Затова заявяват, че настъпващият в Европа ХХ век изисква извисяване на отделната личност.
Височайшият поглед на кръга "Мисъл", отправен към Иван Вазов, Елин Пелин и други от интелигенцията, е доста критичен. Според Славейков това са "блудкави хора". В "Мисъл" виждат проблематиката в тогавашната литература като сбутана в патриархалните отношения, наследени от бившата османска провинция. А творбите, като пречка по пътя към изтънченото творчество в Европа.
С изключение на Яворов, всички са учили и живели в Европа. Д-р Кръстев и Пенчо Славейков в Германия, а Петко Тодоров във Франция. Запознати са със западната философия, както и с нашумелите на Запад литературни творби. Превеждат за пръв път в Българияпрочути автори. И считат, че литературата не трябва да бъде само патриотична, възпитателна и просветителска, а да чертае нови хоризонти, чрез силата на мисълта на извисени личности. Според тях тя трябва да бъде плод на творческата индивидуалност на автора.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Очаквано и неизбежно, позицията на четиримата води до конфликти.
Сред идеите на Кръга е настояването за събиране, запазване и използване на фолклорни образци, за да се подчертае българското в литературата. Тяхната употреба обаче трябва да е след модерна обработка и стилизация. Иначе според д-р Кръстев ще се получи "отвратително оригване на блудкави фрази".
Начинанието е обявено още с първия брой на списание "Мисъл". Декларираните под заглавието намерения на 25-годишния главен редактор д-р Кръстев, са страниците на изданието да бъдат посветени на "наука, литература и критика". През годините сред авторите на публикации са имeната на Петко Славейков, Кирил Христов, Боян Пенев, Владимир Василев, Алеко Константинов и други български творци.
Но самото начало е брутално!
Източник: УИКИПЕДИЯ
От страниците на брой първи д-р Кръстев атакува най-прочутото име в нашата литература, а именно това на Вазов. Определя произведенията му като некачествени, а популярността им отдава на звучното му име. Някои от читателите остават шокирани, но други се радват на дързостта и списанието продължава да излиза.
Патриархът на българската литература не е изненадан. От години не е в добри отношения с Петко Славейков, който го нарича "угасващ поет". Очевидно щафетата на вражда се поема от сина му Пенчо и неговите приятелите. Вазов, разбира се, не остава длъжник и определя в печата д-р Кръстев като "славогонец" и "нещастник".
В тази размяна на обиди Вазов е дори по-яростен от Кръга. Сравнява Славейков със зла змия, влечуго и озлобена гад. Годините се нижат, а нападките не секват. В средата на първото десетилетие на ХХ век д-р Кръстев говори за Вазов като за човек "живеещ още в опълченската епоха, с примитивна култура и висок егоизъм". Страстите остават нажежени, а публиката се наслаждава.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Така според Иван Вазов Пенчо Славейков се оказва "душа изгризана от злоба". А поетът Кирил Христов го нарича "чувал, натъпкан с нечиста слама". Специално последният е сред най-яростните врагове на Кръга, макар и преди време именно д-р Кръстев да го приветства в редакцията на списанието. Но след скарване през 1901-ва, Кирил Христов напуска.
Според него всяка добра дума за Вазов така трови кръвта на дребнавия д-р Кръстев, че той едва ли ще живее дълго.
С Яворов Христов също се държи безцеремонно. Недоволен от изказване на македонския войвода, което според него не отговаря на истината, той репликира в печата с обръщението "посмали, манго". Години наред сипе подигравки с цитати от негови стихове. Според думите му Яворов е автор на глупави и бездарни стихове в едно общество от свободни и питомни хора.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Кръгът "Мисъл" застава зад за "чистото изкуство", което да носи "наслада на читателя". А не такова, подчинено на злобата на деня, ангажирано политически или обществено. Което, трябва да признаем, не им се отдава особено. Поне не в частта на любезните отношения с колеги.
Учудващо, но позицията на Пенчо Славейков, заявена в предговор към сборник стихове на Яворов, че изкуството е празнична храна и нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, не отблъсква. То печели симпатизанти и читатели. Воюващи с "фасулковците" д-р Кръстев и Славейков бързо изграждат авторитет. Начинаещите и дори утвърдени творци се борят за одобрителното им мнение. Така те се превръщат се в институция.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Все по-взискателни, но и все по-трудно отсяващи "чистото изкуство" членовете на Кръга постепенно го правят недостъпен. Литераторите претендират, че тяхната критична оценка за творческия живот в България, е най-важна. Те сами стесняват диаметъра и това ги довежда до самоизолация.
Логично, "Мисъл" спира да излиза през 1907-ма. Което е краят на първото обединение на писатели в историята на Третата българска държава. Списанието обаче оставя значителна следа. Четиримата откриват нови хоризонти и посочват пътя към тях. С това Кръгът издига българската литература до европейската. При това необратимо.
Източник: УИКИПЕДИЯ
Добави коментар