13 часа по-късно

12:50, 09 дек 24 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Дългогодишното брутално управление на Башар ал-Асад в Сирия приключи. С нулева съпротива от страна на неговите врноподаници и позорно бягство на техния сатрап!

След 13 години гражданска война, сирийските бунтовнически сили щурмуваха столицата Дамаск и обявиха победа.

Това е повратна точка в историята на страната. Башар ал-Асад идва на власт през 2000-та., след смъртта на баща си Хафез, който управлява Сирия с желязна ръка, в продължение на 29 години.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ABEDIN TAHERKENAREH

Синът му наследява строго контролирана и репресивна политическа структура, в която опозицията не се толерира.

Мнозина тогава да се надяваха, че неговото управление ще бъде по-различно. Но Асад ще бъде запомнен завинаги като човекът, който насилствено потуши мирните протести срещу през 2011-та. И доведе гражданска война. Убитите са повече от половин милион, а други шест имигрират.

Затова хората там гледат на последните събития като дълго отлагано разплащане.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD

Удивителният успех на бунтовниците дойде след дългогодишни вътрешни борби и много екстремизъм. И докато сега едни с право празнуват, други се чудят какво ще се случи след това.

Защо ни е важно?

Режимът на Асад беше най-дългогодишното автократично управление в арабския регион. Сирийският шрезидент модел за тиранин - липса на плурализъм и отчетност ираболепни институции; военна и полицейска бруталност, масово лишаване от свобода, изтезания и убийства.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD

Структурните връзки между гражданите и държавата бяха разрушени напълно и не оставиха място за политики, отразяващи волята на управляваните. А централизираното икономическо планиране роди колосална корупция сред елита и огромна бездна в качеството на живот в страната.

Посредством репресии арабските правителства превърнаха гражданите си в пасивни и безгласни потребители. Много от тях се стремят или наистина емигрират, за да се защитят от опасностите в родината си.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD

Регионалните проучвания убедително показват, че съвсем малък процент от арабите  живеят комфортен живот. Мнозинството не се радват нито на политически права, нито на приличен материален живот. Сред привилегированите са само страните произвеждащи петрол и малобройните елити в останалите държави.

Падането на Асад може да се превърне в прецедент за този модел на арабска автокрация. Множеството вътрешни и двустранни конфликти сигнализират, че похватите на този утвърден модел на действие са напълно изчерпани.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED AL RIFAI

Но докато празненствата отшумяват, новите лидери на Сирия вече се изправят пред почти непосилна задача - освен да подсигурят милиарди долари за помощи и инвестиции, те ще трябва да изградят наново усещане за сигурност, в една изключително разединена нация.

Особено като се има предвид участието на различни местни и външни сили в Сирия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD

Ключови думи
Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 15:36, 09 дек 24

И най -тъпия политически анализатор ще ви каже,че в страни с толкова много воюващи групировки и кланове ред може да има само с един силен лидер,който да държи всичко под контрол.Така наречената западна демокрация наложена насила на изток не работи поради спецификата на тези страни,нагледен пример са Либия и Ирак-хаос,нищета,разруха,война за власт между клановете.Руснаците си прибраха Асад,изтеглиха армията след споразумение между ,забележете Русия,Китай,Иран и Турция и без САЩ.Та кой е загубилия в случая?!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама