Русия и Иран се споразумяха за по-тясно военно сътрудничество. Двете страни подписаха 20-годишен договор за "стратегическо партньорство". Той обхваща области от отбрана и технологии до енергетика и търговия.
Москва и Техеран се ангажираха да се консултират и сътрудничат за справяне с военни заплахи и предизвикателства към сигурността. Както и да участват в съвместни военни учения, на своите територии и извън тях.
Съгласиха и да не позволяват земите им да бъдат използвани за действия, които застрашават другата страна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/EVGENIA NOVOZHENINA
Руският президент Владимир Путин приветства новото споразумение и възможността да обсъди процъфтяващото "стратегическо партньорство". Неговият ирански колега, Масуд Пезешкиан, също наблегна на факта, че отношенията между двете държави се разрастват "с всеки изминал ден".
Но, за разлика от пакта за сигурност на Русия със Северна Корея, сделката с Иран не предполага една от страните да се задейства военно, в защита на другата, при случай на нападение. Приема се просто да не оказва военна или друга помощ на нападателя.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/EVGENIA NOVOZHENINA
Две години и половина след посещението на Путин в Техеран, динамиката и за двете страни значително се промени. Сега Русия има предимството в Украйна. Тя печели територия на източния фронт и с помощта на севернокорейски войници бавно изтласква украинските сили извън региона на Курск.
Същевременно, новата администрация на Тръмп демонстрира желание да започне преговори с Русия-Украйна. Тя вдига одобрителна шумотевица около идеята Москва да запази територията, която е окупирала до момента. И твърди, че ще противодейства на украинската кандидатура за членство в НАТО.
Защо ни е важно?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/
Срещата между Путин и Пезешкиан е добре дошла възможност за Москва да реанимира статута си на велика сила. Макар че, в известна степен, руският режим гледа на отношенията с Иран като на неравностойни. И счита държавата за регионален партньор.
Затова пък, споразумението предлага на Техеран определена сигурност. Във време, в което режимът е изложен на заплахи отвсякъде.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/EVGENIA NOVOZHENINA
Иран, подобно на Москва, се бори със западните санкции, както и с последиците от атаките на Израел срещу неговите съюзници в региона. Значителен ефект оказа и колапсът на режима в Сирия. Може да се каже, че падането на Дамаск даде ключов тласък за укрепване на оста Техеран-Москва. Защото и двете сили загубиха ключов съюзник в лицето на Башар Ал-Асад.
Споразумението засяга и транспортния коридор Север-Юг – инициатива, улесняваща търговията от Азия към Русия. Маршрутът ще избегне въздушните пътища над Суецкия канал и Балтийските страни. И ще осигури сухопътен коридор през Иран, Азербайджан и Каспийско море. Нещо много важно за Москва.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/EVGENIA NOVOZHENINA
Но, както доказа ситуацията в Сирия, геополитическата динамика винаги може да се промени, в зависимост от събитията на терен. И при липсата на идеологически връзки, извън "любовта" им към Америка, отношенията между Иран и Русия остават крехки и силно податливи на външна намеса.
Въпреки че "противодействието на експанзионистичните планове на Съединените щати и колективния Запад" остават централни за руско-иранското сътрудничество. И са основата в идеята за съюз срещу общия враг.
Но това е преди 47-я президент, да задейства своите намерения относно "оста" Иран-САЩ...
Снимка: ЕПА/БГНЕС/EVGENIA NOVOZHENINA
Аз пък не чух Урсула да тропа с крак и да плаши Тръмп със санкции,че е излязъл от СЗО и климатичното споразумение,що така?!За Тръмп Европа не съществува и то благодарение на изключителните за слуги точно на нея.Съществуват само Русия и Китай,другите са някакви пионки.