Делото за атентата в „Сарафово“: 11 години по-късно

Забави ли се справедливостта?

Единадесет години по-късно главният прокурор Иван Гешев обяви, че окончателно влизат в сила присъдите на двамата съучастници на атентатора от „Сарафово“.

Още от началото на 2013 година след изявление на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов става ясно, че българската страна е имала съответните данни, че двама от атентаторите  са били членове на  ливанското крило на терористичната организация „Хизбула“. Изявлението е направено на 4 февруари пред медии. Тогава Сергей Станишев, по това време член на опозицията, коментира: ,,Това е направено под външен натиск. Питам се каква е цената за подобно изявление и най-вече кой я плаща“. Според него посочването на „Хизбула“ за виновник  е изключително опасно и създава допълнителни рискове за сигурността на българите. ,,Това е игра с живота и сигурността на българските граждани“, заявява Станишев. Попитан откъде произтича външният натиск, той отговаря: ,,Очевидно е, че не е от Москва или от Брюксел“. „Атака“ също не приема тезата, че „Хизбула“ стои зад атентата.

Снимка: БГНЕС/Величка Павлова

Изявлението е последвано от заминаване на българския външен министър, по това време Николай Младенов, до Израел, където той се среща с премиера Бенямин Нетаняху и го информира за заключенията от разследването. Няколко дни по-късно Цветанов прави предварителен брифинг за взрива пред колегите си от страните членки на ЕС, като представя същите заключения. 

Въпреки тези разкрития съдопроизводството тече цели 11 години.

Може да се приеме, че в действителност на България е оказан външен натиск. Но за забавянето на осъдителните присъди има и обективни причини. Обвиняемите Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан стават известни още от деня на атентата. Издирвани са с червена бюлетина на Интерпол и са осъдени задочно. Пред всички съдебни инстанции  те са представяни от служебен адвокат. Причина за дългия съдебен процес е и това, че роднините на жертвите не са призовавани редовно. Тъй като в хода на делото са установени над 100 пострадали и близки на пострадалите от атентата, са призовани и разпитани 145 свидетели – 50 от тях са експерти и 40 – полицаи.

В резултат присъдата е доживотен затвор без право на замяна – възможно най-тежката, която българското законодателство предвижда. А гражданските искове на близките на пострадалите достигат до обща стойност от приблизително 200 млн. лв.

За съжаление обаче, двамата обвиняеми продължават да се укриват. От тази гледна точка наложената присъда изглежда фиктивна.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Защо ни е важно?

При процеси с подобен мащаб и международен отзвук нищо не се прави просто така. Тежестта на наказанието, начинът на разгласяване, датата, на която всичко излиза наяве – всичко е знаково. В случая, след толкова години забавяне, денят, в който е обявена окончателната присъда се пада точно ден преди 8 март, когато отбелязваме 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи. А самото изказване на главния прокурор Иван Гешев идва, веднага след като той взема участие в церемония в Софийската синагога, по време на която биват отличени институциите, допринесли за забраната на „Луковмарш“.

Това е явен знак за това какви са били и какви ще бъдат занапред дипломатическите отношения между България и Израел.