Игри на глада

Хуманитарната ситуация в ивицата Газа остава катастрофална. Гладът и болестите газят опустошената от 11-месечната война територия. А хуманитарните организации, които се опитват да помогнат за облекчаване на отчаяващата ситуация, не спират алармират за наличието на сериозни пречки пред разпределението на помощта.

Доклад на хуманитарна застъпническа организация Refugees International, публикуван през миналата седмица, потвърждава с доказателства наличието на "тежка гладна криза" в територията.

Резюме отбелязва, че "приливите и отливите в условията на глад са тясно свързани с ограниченията или отстъпките на израелското правителство за достъп до помощ, както и с поведението на израелските военни".

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALAA BADARNEH

Докладът твърди, че международният натиск, наложен върху израелското правителство тази пролет, е предизвикал "серия от израелски отстъпки относно помощта и търговския достъп".

Но понеже войната се насочва към студените месеци, хуманитарните служители се опасяват, че скоро ситуацията ще доведе до още повече смъртни случаи.

Докато конфликтът бушува, здравната инфраструктура в Газа е изложена на сериозен риск. Болниците работят далеч над капацитета си. Липсват основни лекарства и оборудване. Медицинският персонал е претоварен. А недостигът на чиста вода и електричество допълнително изострят ситуацията.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED SABER

Всичко това принуждава много семейства да живеят в приюти, ако са късметлии, или на улицата.

Защо ни е важно?

Продоволствената несигурност винаги е подхранвала социални вълнения и политическа нестабилност. А в регион като Газа, където политическият конфликт е много интензивен, невъзможността да се задоволят основни потребности води единствено до задълбочаване на социалните катаклизми.

Жозеп Борел и губернатора на Северен Синай Халед Мегавер, границата между Рафах и Египет

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMED ARAFAT

Макар миграцията да изглежда възможен изход за мнозина, движението на хора в територията е силно ограничено заради блокадата. Освен това идеята за масово разселване повишава напрежението между приемащите общности и бежанците, което допълнително ожесточава битките за ресурси.

Когато семействата са принудени да гладуват или да разчитат на непредсказуема и недостатъчна помощ, се натрупват негодувание и разочарование от управляващите органи и международните участници.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/JUSTIN LANE

Така Газа става още по-уязвима на политическа намеса отвън. Което прави икономическата зависимост неизбежна и обрича територията на бедност.

Последиците от продължителния глад се простират отвъд границите на ивицата, заплашвайки регионалната стабилност. Защото проблемът не е само хуманитарен, но и политически. И значително затруднява мирните усилия в Близкия Изток.

Така че, колкото и парадоксално да звучи - гладът изяжда шансовете за смислени преговори между Израел и палестински групи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HAITHAM IMAD

06 септември 2024 г. Вътрешно разселени палестинци получават храна, дарена от благотворителна организация, в лагера Хан Юнис, в южната част на Ивицата Газа. Според службата за координиране помощтa на ООН, OCHA, израелските сили за сигурност са издали най-малко 16 заповеди за евакуация през август 2024 г., засягащи около 12 процента от населението на Газа, или 258 000 души.

От октомври 2023 г. само около 11 процента от ивицата Газа не е била поставена под заповед за евакуация, добавя службата. Според ООН най-малко 1,9 милиона души в ивицата Газа са вътрешно разселени, включително хора, които са разселвани многократно. EPA