Повече от 30 години в българския обществен живот темата „Паметника на Съветската армия“ причинява разлом. Зад въпроса „Да го запазим или премахнем?“ стои много повече от физическо действие. Актът е обвързан с двете страни на една идеология и сблъсъка им с Новото време.
След провеждането на множество дискусии опит за разрешаване на този проблем бе направен. С 41 гласа ''За'', 14 ''против'' и 1 ''въздържал се'' на поставения въпрос Столичният общински съвет отговори с: „Ще го премахнем, но и ще го запазим“.
Снимка: БГНЕС/Люба Филипова
Въпреки това се оказва, че окончателно решение на казуса все още няма да има. Гласуването на СОС е само първата стъпка към преместването на паметника. Налага се държавата да произнесе крайната присъда за неговата съдба, тъй като той е държавна собственост. Но държавата отказа! Служебният премиер Гълъб Донев заяви, че: ,, В разгара на предизборната кампания политиците не трябва да противопоставят хората едни на други. Трябва да се търсят съвместни решения. Така че нека политиците да оставят тази тема за след изборите и в спокойна обстановка да се вземе най-правилното решение“.
Подобна позиция от страна на служебното правителство беше очаквана. Политизирането на тази тема е неизбежно. Разделението около нея групира общественото мнение, а оттам и политическите предпочитания. Следователно, за да не бъде застрашено сформирането на стабилно правителство, разискването на подобни теми трябва да бъде избягвано.
"За" решението Паметникът на съветската армия да бъде преместен от Княжеската градина гласуваха общинските съветници от Демократична България, ГЕРБ-СДС и Патриоти за София, против бяха представителите на БСП. От това може да се заключи кой каква позиция би заел, ако дебатът по темата продължи по време на предизборните кампании.
Случващото се, отново очаквано, предизвика бурна обществена реакция. Недоволството си граждани изразиха с шумен протест пред Столична община, чиято грандиозна кулминация представляваше обстрел с яйца и червена боя по сградата. Пред самия паметник на Съветската армия симпатизанти на БСП организираха жива верига. Развети бяха червени знамена, символизиращи Червената армия, както и българския и руския флаг. Членове и симпатизанти на „Възраждане“, както и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, скандираха „Оставка“ и „Смърт на фашизма“. Отпечатъкът на политизирането все пак поражда съмнение в същността на тези действия.
Снимка: БГНЕС/Люба Филипова
Защо ни е важно
Протестът е най-демократичната форма на изразяване на несъгласието на народа с решенията на държавата, но начинът на организиране на този предполага опит за прокарване на външно влияние и интерес.
Водим битки с паметници и не осъзнаваме, че така просто се превръщаме в олицетворение на конфликтите, които не сме способни да разрешим чрез диалог. Независимо какво изобразяват паметниците са живата ни история. Те остават, за да ни напомнят за уроците, които времето ни е дало. Премахването им не освобождава път на Новото време, а само оставя подозрението, че се опитваме да прикрием нещо. В този случай взетото решение може да се окаже правилно, но невинаги ще можем да правим компромиси с историята и с участието ни в нея.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Казусът е интересен, но е глупаво такива неща да разделят народа
Паметника на съветската армия е символ на победата над фашизма и нищо друго.И Хитлер гореше книги и не свърши никак добре.Герб ги разбирам,ако не докажат,че са евроатлантици,янките веднага ще изкарат на показ милиардите евро,които са откраднали от българите.ПП и дб по принцип са си предатели,така че нищо ново.Първан Симеонов се осмели да каже истната-има разделение и то е 20%политически елит,продал се на запада и 80%нормални хора,които ако не са русофили то поне са на страната на Русия.Събарянето на паметници и яростна русофобия от медиите няма да промени това.
Паметникът е брутална лъжа и обижда. Ние не сме Австрия и не нацистка Германия ни е присъединявала, окупирала и т.н. Да се претендира, че символизира победа над фашизма в Европа е отново лъжа, защото комунизма и престъпния комунистически режим, който е насаден у нас от Червената армия са далеч по-страшни и унижаващи българските граждани, така че всякакви опити да се твърди, че сме освободени от каквото и да е са комични. Мястото на подобни лъжи е в музей, а не да дразнят погледа ни всекидневно.