Не само гражданите, но сякаш и самите политици се умориха от провеждането на избори. За пореден път играем същата постановка – те говорят, ние слушаме. За разнообразие думите се сменят, но посланията остават същите.
В основата си всяка кампания представлява конструкция на политическа реалност. Това е моментът, в който най-силно се провежда диалог с гражданите. Формите са много, но дори това разнообразие вече се превръща в жертва на повсеместната апатия към предизборния процес. Затова единственият ефективен метод за комуникация остава класическият – политическият разказ за действителността.
В настоящата предизборна кампания се откроява приложението на слогана като най-достъпен метод за отправяне на цялостно послание. Той е евтин, но се разпространява изключително бързо и лесно прониква в съзнанието на избирателя.
За представените ни този път слогани може да се каже, че имат комично звучене, но всички те подчертават съществуващите разделения в обществото ни. Разглеждат се фундаменталните въпроси за свободата, модела на управление в България, отговорността, сигурността и т.н. Различието между идеите на партиите започва от избора им на обща линия на кампанията – дали тя да е насочена към страха, напрежението, гнева или към постигането на щастието и сбъдването на мечтите.
За да бъде успешна една кампания, е необходим добър политически комуникатор – разпознаваемо лице, което да е основната фигура, която ще провежда диалога с избирателите. За щастие (или по-скоро не) политическото ни пространство изобилства от политици с подобно предназначение. Познаваме ги, презираме ги, обичаме ги и това ни кара да следим всеки техен ход, дори и вече да сме способни да отгатнем каква история ще искат да ни разкажат. Българинът има и склонността да се поддава на това да бъде привлечен от нови политически проекти и лица. Тези избори обаче няма да му поднесат подобно изкушение. Участниците са си старите, а единственото разнообразие е в променената им конфигурация.
Но всъщност, политически ли е разговорът в тази кампания?
Отговорът клони към не! Нужните елементи са налице, но е важно да се погледне какво остава след тях. Познаваме кандидатите за власт, както и грешките в предишните им действия, но сякаш те отказват да ги признаят. Чрез политическия си разказ не показват стратегия за подобрение на действителността у нас, а се водят единствено от желанието да преборят политическите си опоненти. Само и само отново да седнат в парламентарна зала.
Подобна умора от изборния процес се появява не просто заради честотата на провеждането му, но и заради липсата на единомислие във възгледите на участниците за управлението на страната. Всичко това изтощава политическия диалог и обезсмисля предприемането на каквито и да е действия. По този начин се оформя порочен кръг, който освен противопоставяне между хората, довежда и до изборна апатия. Да не кажем алергия.
Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева
Защо ни е важно
В многопартийна система като нашата начинът на провеждане на предизборните кампании е изключително важен показател за това какви ще бъдат взаимоотношенията между политическите сили при евентуално сформиране на кабинет. Апатията, която самите политици проявяват към преборването със себе си е притеснителна, защото създава впечатлението за отказ от активно участие в политическия живот. А предизвикателствата, които ни се отправят в глобален план и множеството предстоящи реформи, изискват точно обратното отношение – активно и отговорно управление, от стабилни и смислени управници.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
По отношение на слоганите, интересно е, как някой от партиите са си присвоили девизите от едни от най-силните американски кампании
Отвратителни муцуни,окопали се вече в 10парламента,доказали че са некадърни,че нямат никакъв план за бъдещето на България,те само точат зъби да докопат 12млд.евро от Европа и да уредят цялата си рода за вечни времена.И няма начин да ги махнем от там.Някой чу ли да се говори какви отрасли на икономиката ще развива България през следващите години,как ще се възстанови родното селско стопанство,изчезна мантрата ,че болниците не трябва да са търговски дружества,не се мисли как да спре опростачването на учениците и т. н.Така наречените нови лица пък мислят как да служат най-верно на янките.....Това е положението......Докато мутрите не влязат в затвора,предателите да заминат при покровителите си отвъд океана нямаме шанс....