Предизборна кампания без дух

Не само гражданите, но сякаш и самите политици се умориха от провеждането на избори. За пореден път играем същата постановка – те говорят, ние слушаме. За разнообразие думите се сменят, но посланията остават същите.

В основата си всяка кампания представлява конструкция на политическа реалност. Това е моментът, в който най-силно се провежда диалог с гражданите. Формите са много, но дори това разнообразие вече се превръща в жертва на повсеместната апатия към предизборния процес. Затова единственият ефективен метод за комуникация остава класическият – политическият разказ за действителността.

В настоящата предизборна кампания се откроява приложението на слогана като най-достъпен метод за отправяне на цялостно послание. Той е евтин, но се разпространява изключително бързо и лесно прониква в съзнанието на  избирателя.

За представените ни този път слогани може да се каже, че имат комично звучене, но всички те подчертават съществуващите разделения в обществото ни. Разглеждат се фундаменталните въпроси за свободата, модела на управление в България, отговорността, сигурността и т.н. Различието между идеите на партиите започва от избора им на обща линия на кампанията – дали тя да е насочена към страха, напрежението, гнева или към постигането на щастието и сбъдването на мечтите.

За да бъде успешна една кампания, е необходим добър политически комуникатор – разпознаваемо лице, което да е основната фигура, която ще провежда диалога с избирателите. За щастие (или по-скоро не) политическото ни пространство изобилства от политици с подобно предназначение. Познаваме ги, презираме ги, обичаме ги и това ни кара да следим всеки техен ход, дори и вече да сме способни да отгатнем каква история ще искат да ни разкажат. Българинът има и склонността да се поддава на това да бъде привлечен от нови политически проекти и лица. Тези избори обаче няма да му поднесат подобно изкушение. Участниците са си старите, а единственото разнообразие е в променената им конфигурация.

Но всъщност, политически ли е разговорът в тази кампания?

Отговорът клони към не! Нужните елементи са налице, но е важно да се погледне какво остава след тях. Познаваме кандидатите за власт, както и грешките в предишните им действия, но сякаш те отказват да ги признаят. Чрез политическия си разказ не показват стратегия за подобрение на действителността у нас, а се водят единствено от желанието да преборят политическите си опоненти. Само и само отново да седнат в парламентарна зала.

Подобна умора от изборния процес се появява не просто заради честотата на провеждането му, но и заради липсата на единомислие във възгледите на участниците за управлението на страната. Всичко това изтощава политическия диалог и обезсмисля предприемането на каквито и да е действия. По този начин се оформя порочен кръг, който освен противопоставяне между хората, довежда и до изборна апатия. Да не кажем алергия.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Защо ни е важно

В многопартийна система като нашата начинът на провеждане на предизборните кампании е изключително важен показател за това какви ще бъдат взаимоотношенията между политическите сили при евентуално сформиране на кабинет. Апатията, която самите политици проявяват към преборването със себе си е притеснителна, защото създава  впечатлението за отказ от активно участие в политическия живот. А предизвикателствата, които ни се отправят в глобален план и множеството предстоящи реформи, изискват точно обратното отношение – активно  и отговорно управление, от стабилни и смислени управници.