Дълго време европейските лидери се държаха на международните срещи за климата като главни играчи, които водят световния отбор. Сега обаче този имидж се срива, заедно с усилията на ЕС да натиска големите замърсители като Китай.
Причината за това е самият ЕС.
PIXABAY Pete Linforth
Вместо да постигнат съгласие, 27-те държави в Съюза прекараха почти цялата година в спорове за новите климатични цели, изисквани от европейските закони и Парижкото споразумение от 2015 г.
Така сроковете на ООН бяха изпуснати.
И докато десетки световни лидери дойдоха със сериозни нови ангажименти на среща в Ню Йорк, Урсула фон дер Лайен пристигна без конкретен план, а само с обещание за бъдещи действия.
ЕПАБ/ГНЕС Lev Radin
Това е особено разочароващо за онези, които очакваха ЕС да поеме водеща роля в климатичните преговори след оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение. След т.нар. "зелена вълна" на изборите за Европейски парламент през 2019 г., ЕС прие да спре замърсяването, което причинява климатичните промени, до 2050 г.
Но оттогава посоката се промени.
Страните в съюза вече спорят с каква скорост да се движат към тази цел. Причината за това е комбинация от няколко фактора - високите сметки за енергия, забавянето на индустрията, военните разходи, които дърпат пари от екологичните проекти...
ЕПАБГНЕС Leszek Szymanski
Плюс растящата сила на крайнодесните популисти, които подкопават позициите на центристките партии.
Френският президент Еманюел Макрон, който преди се представяше като противовес на отказа на Доналд Тръмп от Парижкото споразумение, сега тайно настоява новите климатични цели да бъдат отложени. Във Франция той е под силен натиск от крайнодесни политици, които се заканват да спрат зелените политики на ЕС.
ЕПА/БГНЕС Marcin Bielecki
Подобни изборни сметки подхранват съпротивата и в страни като Полша и Чехия.
Защо ни е важно?
През последните 20 години ЕС се смяташе за водеща сила в климатичната политика, задавайки амбициозни цели, докато САЩ и Китай действаха по-предпазливо. В сравнение с това, Китай често обещаваше по-малко, за да може после да надмине очакванията.
Сега експертите смятат, че Китай може да достигне пика на замърсяването си още тази година, което е пет години по-рано от официалната му цел за 2030 г.
PIXABAY Mohamed Hassan
Очаква се Пекин скоро да обяви нови планове за намаляване на емисиите, но малцина вярват, че ще се доближи до исканото от Европа и САЩ 30-процентно намаление. Но дори Китай да не прояви инициатива, ЕС трудно може да го критикува.
Защото вътрешните разделения вече отслабиха влиянието на Съюза по света.
Досега неговата сила се допълваше от връзките с малки островни държави, които настояват за спешни действия срещу климата. Но сега дори и тези традиционни партньори отправят поглед към Китай за лидерство в зелената битка.
WIKIPEDIA
В това отношение обаче Китай има противоречиво портфолио.
От една страна е зависим от въглищата, от друга е лидер в чистата енергия. Страната развива своите възобновяеми източници, но инвестира и над 210 милиарда долара в зелени проекти по света. Това е сума, която надхвърля мащабите на Плана "Маршал". При това само за последните три години.
Затова мнозина смятат, че Пекин има интерес Парижкото споразумение да остане в сила, докато върху ЕС расте натискът да предприеме по-активни действия.
WIKIPEDIA
Отслабването ролята на ЕС променя и самата динамика на климатичната дипломация.
В продължение на години многостранните преговори разчитаха на триъгълен баланс - ЕС настояваше за високи амбиции, САЩ по-скоро се противопоставяха, а Китай се позиционираше някъде по средата.
Сега, когато Вашингтон отново е ангажиран, но Брюксел е разделен, геометрията се променя.
WIKIMEDIA Presidencia de la Republica Mexicana
Ако ЕС не успее да формулира обща позиция, Китай и САЩ все повече ще определят темпото и обхвата на климатичното управление. И така ще поставят Европа в партер.
Това не означава само загуба на престиж. Промяната в статуквото засяга и проектирането на глобалните въглеродни пазари, технологичните стандарти и финансовите потоци. Все неща, в които европейските играчи традиционно бяха водещи.
В допълнение, разривът в доверието вътре в Европа рискува да се прехвърли и в други сфери на външната политика.
Малките островни държави и уязвимите страни, които някога се подравняваха с Брюксел по климатичните въпроси, ще станат по-малко склонни да подкрепят позициите на ЕС. Защото вече възприемат европейските обещания като ненадеждни.
ЕПА/БГНЕС Olivier Matthys
Тази дипломатическа ерозия може да се окаже скъпа в момент, когато ЕС се опитва да мобилизира подкрепа срещу руската агресия в Украйна и да противодейства на китайското влияние в Африка и Индо-Тихоокеанския регион.
Играта, в която ЕС дълго време беше капитан на отбора, вече се обръща срещу нея. Докато другите големи играчи диктуват правилата и бележат точки, Европа е като резерва на пейката. И ако бързо не намери нова стратегия, мачът за климатичното лидерство може окончателно да приключи без нея.
ЕПА/БГНЕС Olivier Matthys
Добави коментар