Близко или далечно разстояние при срещите ни с изкуството?

Повечето от нас знаем, че при посещение на галерии и музеи трябва да се спазва определено поведение, по-различно от това на улицата. Важно е не само да не вдигаме шум, но и да бъдем концентрирани и внимателни. В тези сгради, съхраняващи ценни предмети, има поставени знаци и надписи с четливи букви, които напомнят на посетителите да не пипат картините или скулптурите.

Много често предметите на изкуството са поставени зад подсилени стъкла или са просто отделени с въжета, за да са по-далече от любопитните пръсти на хората. Тези предпазни мерки не са взети, за да способстват за по-приятната атмосфера. Тяхната цел е друга – да възпрепятстват контакта на хората с предметите на изкуството, макар и по този начин преживяването на посетителя, който иска да им се любува, да не е съвсем пълноценно. Но необходими ли са в действителност?

Американският художник Джеф Кунс, известен със скулптурите си на обикновени предмети, изработени с необикновени материали, миналия месец бе споменат в новините покрай инцидент с негово произведение. Въпросната скулптура, част от ограничена серия, е с формата на куче от сгънат балон, направена е от порцелан и е една от най-известните фигури, създадени от художника. Тази колекция става още по-ценна, след като посетител бута една от фигурите куче-балон и тя се натрошава на стотици парчета.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Ian Lagsdon

Това се случва в галерия в Маями, САЩ. Може би голям предупреждаващ надпис „Не пипайте скулптурата!“ можеше да запази произведението, струващо 42 хиляди долара, така че любителите на изкуството да не бъдат лишени от него. Но пък така къде отива естетиката?

Селфитата с произведенията на изкуството са популярен начин за "хвалба" в социалните мрежи. За съжаление, не всички се съобразяват с възможностите за композиция на снимките и пораженията, естествено, са налице. През 2020 година в Италия мъж сяда на мраморната скулптура на Полин Бонапарт – Venus Victrix (Полин Бонапарт в одеянията на победоносна Венера), на италианския скулптор Антонио Канова. При изправянето си, туристът забелязва, че от крака на статуята са отчупени три пръста. Едно въже около нея би могло да бъде достатъчна защита от желаещите да се фотографират с нея, търсещи неповторими кадри от близко разстояние.

За жалост, дори и предпазните мерки невинаги са достатъчни.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Carabineri Handout

През 2015 година в галерия в Тайван момче се препъва в бариера, поставена пред картина на италианския бароков художник Пауло Порпора на стойност милион и половина долара и пробива дупка в платното с ръката си. Друг подобен инцидент е т.н. "лакът за 40 милиона долара". През 2006 година американският казино магнат Стив Уин, страдащ от заболяване, засягащо периферното му зрение, случайно пробива с лакът една от най-известните картини на Пабло Пикасо – La Rêve (Мечтата). И при двете картини идват на помощ реставраторите. Вълшебните пръсти на професионалистите, които се занимават със запазването и реставрирането на творби, успяват да възстановят и три счупени вази от династията Цин. През същата 2006 година човек се спъва във връзките на обувките си и падайки, събаря въпросните три вази, които общо струват около 300 хиляди долара. След дълга реставрация те биват поставени в специална кутия, която да ги предпазва от спъващите се хора.
 
Реставрирането на едно произведение на изкуството е труден и продължителен процес.

Когато е напълно завършен, в най-добрия случай той е незабележим. Но дори при извършването на такава дейност, могат да се забъркат обикновени хора, за които знакът "Не пипай!" не е достатъчен. Известен пример за това е реставрацията на фреската „Ecce Homo“ („Ето Човека“), направена от 81-годишната Сесилия Хименес в църква в град Борха, Испания. През лятото на 2012 година възрастната дама, която няма образование или дори опит в реставрирането, се заема със задачата да "поправи" олющената боя на произведението, на което е изобразен Исус от художника Елиас Гарсия Мартинес. Резултатът от "възстановената" творба е толкова шокиращ, че създава невиждан фурор в интернет пространството и прави въпросната испанска църква, в която се намира произведението на изкуството, изключително посещаван туристически обект.

Източник: Уикипедия

Въпреки спорната естетика на различните знаци и надписи, въжета и стъклени прегради, истината е, че те са крайно необходими при излагането на ценните творби пред посетители. Целта е произведенията на изкуството да бъдат охранявани в най-широкия смисъл, не само за да не бъдат откраднати, но и за да бъдат предпазени от човешко невнимание. Така контактът с публиката може и да е до известна степен ограничен, но пък за сметка на това повече хора и за по-дълго ще имат възможност да се докоснат до ценните експонати, макар и само зрително. Колкото и хубава да е представата за непосредствен досег с изкуството, идеята срещите с него да се осъществяват от безопасно разстояние е с по-голямо бъдеще.