Поредните избори, поредните скандали, най-вероятно поредното словоизлияние, което ще прочетете по темата – всичко това кара и най-големите оптимисти да започнат да се замислят дали наистина има надежда.
Всички сме умни и красиви
Размислите и страстите покрай изборната победа на ГЕРБ-СДС счупиха егото на умнокрасивитета, който освен, че остана втори, осъзна, че не държи монопол върху частта от електората с висок образователен ценз – стана ясно, че 53,3% (само с 3% по-малко от ПП-ДБ) от избирателите на Възраждане са висшисти.
Но какво означава това?
Образът на Възраждане може да се отъждестви с нещо сигурно – крепостта на познатото в бързо променящия се свят. Позициите са ясни и не се променят – за Украйна, за Русия, за еврото и за западните ни партньори. Използването на българския лев като символ на националния суверенитет на страната може да звучи за някои като поредната нелепост, но все пак много хора припознават своята идентичност в парите, независимо дали са копейки или левчета. Шегата настрана, Възраждане е толкова нагоре в дневния ред, бидейки партията на носталгията (след като БСП се провали в тази си роля), а толкова много хора страдат по младостта.
Снимка: БГНЕС/Люба Филипова
И тук идва най-големият въпрос – ние ли маргинализирахме образа на Възраждане или те сами си харесаха ролята? И дали някой от останалите политически субекти, между всички дрязги и нелепи подмятания, осъзнава опасността, която представлява Възраждане за демократичното съществуване на страната?
Едно е ясно, докато бъдат държани в изолация, подредените и структурирани русофили ще продължават да се изкачват по стълбицата на народната любов. Единственият шанс те да изчезнат от политическото полезрение е да се сбъдне мечтата им да управляват. В една контролирана среда, която от само себе си няма да им позволи да излязат значително от руслото на стандартното управление, в което те неминуемо ще заприличат на всички останали политици. Тогава веруюто, че политиката е мръсна работа, наистина ще ги застигне. Това обаче е трудно постижимо – едва ли в близкото бъдеще ще видим една партия, която има мнозинство и може да управлява самостоятелно. Поне се надявам…
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
„С Бога напред“
На излизане от изборната секция, в която гласуваме, майка ми каза: „Хайде, с Бога напред и този път да имаме правителство!“. Това ме накара да се замисля – факт е, че в тежки моменти и най-големите атеисти стават вярващи, но в случая с политиката максимата не гласи ли „Vox populi vox Dei“? Така поставени нещата, означава, че единственият Месия, който може да ни помогне, сме самите ние. И тук следва едно безкрайно задаване на въпроса „Как?“ – като се обединим. Как? - като имаме обща цел.
Как?...
Докато не си отговорим на този въпрос и не разберем едно-единствено нещо – промяната тръгва отдолу нагоре, а не обратното, нито един вот няма да е по-добър от предишния, независимо дали е заедно с местни и президентски избори, или с референдум.
Снимка: БГНЕС/Благой Кирилов
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Лошото е, че всичко, случило се по време на тези избори, допълнително деформира политическата ни култура. На моменти изглежда сякаш е необходимо всичко да започне отначало, но отговорът определено не е анархизъм. Положението е много объркващо!
Няма нищо объркващо в тези избори,те бяха много полезни за отрезвяване на политиците.ПП разбраха,че освен София,останалите българи не го понасят,за герб лъсна ама много яко че печелят от корпоративен вот.Така че едни следващи избори ще изчистят парламента от мутри и предатели и Възраждане ще имат 121 депутати,просто защото се концентрират върху важните проблеми за българите,а не за някаква си Украйна и евро,което скоро ще потъне.Още повече,че герб и пп се държаха като мухльовци и се криха 3дни след изборите.Каквото повикало,такова се обадило-София не е България.