Ключовият ход на кюрдите в Турция

Започна сезонът на изборите и следващите предстои да бъдат проведени в Турция.

На 14 май се очаква да бъде избран нов парламент и нов президент. През изминалите години, стъпка по стъпка, управлението на настоящия президент Реджеп Тайип Ердоган се придвижваше към авторитаризма, създавайки нов вид диктатура. А разделението на обществото често служеше като ефективен метод за запазване и придобиване на власт. Въпреки това се очаква предстоящият вот да бъде най-тежкият за държавния глава.

След като икономическата криза продължи да се задълбочава, курсът на лирата продължи да бъде нестабилен, а към това се прибави и хуманитарната криза вследствие на опустошителното земетресение, трудностите пред водача на нацията се увеличиха неимоверно много, а доверието към президентската институция започна да се понижава с бързи темпове.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

Но пред режима на Ердоган е отправено и още едно сериозно предизвикателство – резултатът този път  може да зависи от кюрдите.

Анализатори сочат, че нито управляващата коалиция, съставена от „Партията на справедливостта и развитието“ и „Партията на националното действие“, нито опозиционният блок, биха били способни да съберат парламентарно мнозинство. Въпреки че тук разпределението на гласовете ще бъде по-трудно, избирателите играят още по-голяма роля в президентските избори.

„Демократичната партия на народите“(HDP), чиито привърженици са предимно кюрди, решава да не се присъедини официално към шестпартийната коалиция, но в същото време не номинира собствен кандидат за президент, за да избегне разцепването на вота, което би помогнало на издигнатия от коалицията Кемал Кълъчдароглу да се придвижи напред. Въпреки позитивния си имидж лидерът на Републиканската народна партия е смятан за човек, който не е достатъчно харизматичен, за да успее да бъде алтернатива на Ердоган. Но 74-годишният кандидат си е поставил за цел да свали автократът, който доминира над турската политика в продължение на две десетилетия.

С подкрепата на избирателите на „Демократичната партия на народите“ Кълъчдароглу би могъл не само да си осигури победа в президентската надпревара, но и мнозинство в парламента. Помощта в лицето на HDP е  обоснована. В продължение на години партията се сблъсква с репресии от страна на правителството, което към дадения момент е в ръцете на „Партията  на справедливостта и развитието“, по обвинения за връзки с  „Работническата партия на Кюрдистан“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

През месец януари дори банковите ѝ сметки биват замразени. Експерти твърдят, че репресиите произтичат от политическата заплаха, която Ердоган вижда в лицето на HDP, както и от нейната позиция на една от основните политически формации, представляващи кюрдите в Турция. Те са най-голямото малцинство в страната, като съставляват около 20% от населението.

Защо ни е важно?

Все още не е ясно дали HDP категорично ще подкрепи Кемал Кълъчдароглу, но е възможно умишлено спазваната дистанция да се окаже по-полезна за кандидата. Обвиненията, хвърляни срещу партията, правят позицията ѝ по-нестабилна, особено по време на избори. Предполагаемите ѝ връзки с „Работническата партия на Кюрдистан“, определяна като терористична група в Турция, я поставят под опасността във всеки момент да бъде забранено на нейните представители да бъдат част от парламента.

При евентуално съюзяване на HDP с опозиционния блок „Партията  на справедливостта и развитието“ на Ердоган е способна да се възползва от влиянието си в медиите, с което да дискредитира опонента като поддръжник на терористична групировка.

За двете десетилетия на своето управление Ердоган прекрои Турция, отслабвайки парламентарно базираната ѝ система, като постепенно започна да я превръща в президентска република. Той успя да подчини съдилищата, правоохранителните органи, държавните служби, разузнавателните агенции, въоръжените сили и медиите,  като съумя да изгради в тях множество лоялни привърженици. Правителството от своя страна положи големи усилия за установяване на контрол и цензура над социалните медии. А ако все пак контролът не успее да възпре своеволията, винаги има и заплаха от лишаване от свобода по неясни обвинения в клевета или обида на президента или правителството. 

Всичко това само доказва колко трудна е съпротивата срещу режима. А държавният глава категорично не обмисля да си ходи.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Erdem Sahin

Появата на опции показва, че е дошло време за промяна. Наличната такава е разделена между секуларисти, ислямисти, националисти и прокюрдски партии, които се опитват да формират силна коалиция, която е готова да предложи реформи в турската конституция, за да отмени консолидацията на властта, създадена от Ердоган.

Въпреки авторитарните мерки изборите в Турция все още се считат за свободни, което подтиква гражданите масово да излязат и да упражнят правото си на глас. Страната е преживяла много периоди на диктатура в миналото и значимостта на тези избори се отнася точно до това. Те са последният шанс на Турция да продължи по демократичния път, по който е поела. Затова е важно всички граждани да вземат участие в процеса, включително и кюрдите.