Идеалисти | Дефектът на пеперудата

,,Не може да преместите дори една песъчинка, без по този начин да промените нещо във всички части на неизмеримото цяло“ – Йохан Готлиб Фихте, ,,Предназначението на човека“, 1800 г.

Годината е 1992.

След Беловежкото споразумение и разпада на Съветския съюз се решава съдбата на бившия черноморски флот на СССР. Двамата адмирали – адмирал Игор Касатонов, командващ ВМФ на Руската федерация и вицеадмирал Борис Кожин, първи командващ на ВМС на Украйна, заявяват, че никога няма да воюват един срещу друг.[i]

Тридесет години по-късно режимът на Владимир Путин превръща Черно море в зона на военни действия. Тридесет години по-късно Украйна и Русия се намират в разгара на война, вземаща десетки хиляди животи от двете страни на фронта, спускайки след себе си отново Желязната завеса, а от това и появата на четвърто измерение.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alexei Nikolsky

То се превърна във видимо след ескалирането на конфликта, разделяйки обществените нагласи на две крайности. Едната – продукт на старата история, а другата – продукт на новата.

Златната среда е абстрактна.

Не носталгия по идеологическото минало, а пазител на закостенели ценности, виждат в образа на Русия нейните защитници. Злото, което творим ние самите, бързо излиза от паметта ни според Сейичи Моримура. Хаосът е моментът, в който то изплува и обзема съзнанието. Насажда омраза, липса на емпатия и разрушава колоните на върховенството на правото, свободата на словото и личността. От зората на съществуването си човекът копнее за спасител, но спасител не е онзи, който властва над другите. Не е и онзи, който взима решение кой да бъде спасен. Вавилонската кула сякаш не е била унищожена.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Head of the Donetsk People's Republik Handout

Годината е 2022. Окопите край Бахмут – място, в което Бог няма.

Времето тече обратно на часовниковата стрелка. Смъртта е единственият обитател със сърпа си, стъпките й се усещат по-тежки от всякога. Калта е плаващ пясък, в който потъват мечти и надежди.

В спектакъла ,,Косвени щети“ по книгата на Светлана Алексиевич ,,Войната не е с лице на жена“ бе представен един момент – телата на мъжете, загубили живота си на фронта, се хвърляха в общ гроб. Майка със сълзи на очи и пресипнал глас отчаяно търсеше сина си. За последно сбогом, което нямаше. Стоейки над общия гроб, тя прие всяка една от жертвите като свои синове и продължителният й вик – ,,Синко“, в който тя оплака всички тях, прониза залата. Не беше просто вик, а разкъсана душа. Душа, която и Смъртта би се изкушила да вземе. Това е войната. Реалността не е само Бахмут – тя е Херсон, Маринка, Волноваха, Буча, Ирпен. Имперските амбиции на Руската федерация дехуманизираха човешките същества, връщайки ги към примитивността, крепейки Вавилонската кула.

Но империите по природа са нестабилни.

,,Оказва се – пише Робърт Дал, че демокрацията донякъде е въпрос на шанс, но пък и шансовете й зависят от това, което правим самите ние…Ако добре разбираме какво е нужно за демокрацията и сме решени да го осигурим, можем да я опазим и, нещо повече, да развием по-нататък демократичните идеи и практики“.[ii]

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Президентство

Украйна може да бъде определена като фронтова държава за защита на демокрацията срещу зараждащата се или вече родила се диктатура от Изток. България е направила своя геополитически избор да се присъедини към евроатлантическото пространство и общността на равни.

Годината е 2014. Нашествието на Русия в Украйна.

„Гледката на насилствена смърт прави хората уязвими за разкази, които придават по-голям смисъл на съответната смърт. Тези разкази се разпространяват по руската телевизия. Невъзможно е да се установи кой е изстрелял снаряда, взривил се в един или друг квартал, но руската телевизия, достъпна в частите от Украйна, които се контролират от Русия, обвинява украинската страна.

Както си спомня един украински гражданин, сражавал се на страната на Русия, обяснението, че украинската армия е геноцидна организация те кара да приемеш, че отделните украински войници са „същества в човешки образ, които могат и трябва да бъдат убивани. След като сепаратистите причиняват същата смърт, на която са станали свидетели, разказите за невинността се превръщат в несъмнена истина. Трудно е да се устои на лъжи, заради които вече си убивал“, пише Тимъти Снайдър в книгата си ,,Пътят към несвободата“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Oleg Petrasyuk

Пропагандата – четвъртото измерение.

Инструментът за преобразуване и овладяване на емоциите и нагласите на хората, без те да го осъзнават, започна да бъде все по-видим за човешкото око. Информацията все повече натежава в пространството и прави въздуха непоносим за дишане. Войната отвори път на субверсивните малцинства[iii] да разпространяват идеите си без да бъдат спирани от нищо и никого освен критическия разум и стабилната обществена прослойка.

Деградацията на правовата държава е тяхната цел, бленувайки за спасителя, който зад маската си е тиранин. Тиранин, установил тоталитарен контрол над личността. Медията и изкуството са за прослава на Държавата. Антиутопичните сюжети не са затворени между кориците, превръщат се в реалност.

,,Невежеството е сила, войната е мир‘‘[iv], а колко блажено е неведението относно друг начин на живот? Бидейки с отворени очи, те ще ти бъдат отнети. Субектът е обект. Обект на идеалите за „съвършен“ свят на индивид, който сее разруха. Старият свят го е обзел като призрак, който шепне в сънищата му как да издигне нов свят, камък по камък[v] или жертва по жертва. Това е спасителят, който ослепява, а не изцелява. Спасителят, който умъртвява свободната воля.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Maxim Shipenkov

Това ли са вашите ценности? А вяра? Това ли е бъдещето, което ще позволим да пребъде? В тази посока ли крилата на пеперудата ще запърхат?

Няма идеален режим, защото изначално човешките същества не сме идеални. Демокрацията според Цветан Тодоров има своите интимни неприятели – популизмът, ултралиберализмът и месианството. В никоя форма на управление не влиза изграждането на земен Рай. Едем е представян като строй, който обезличава и отнема сетивата. Едем е Армагедон. Примиреността, засяла се в нашето общество, трябва да бъде отхвърлена.

Обречени ще сме на Вечното завръщане към тиранични режими, ако наблюдаваме огъня, подклаждан от малцинствата и Руската федерация. Наш дълг е да върнем четвъртото измерение към това, което е било – нетолерирано от едно здраво общество, стъпило върху основите на демокрацията. Дълг към Човека, дълг към свободата, защото държавата не е – „Това съм аз“ (L’État c’est moi), а Държавата – това сме Ние, защото „Историята ни учи, че народ, който властва над другите, не може да бъде честит“, заявява Елцин в своята реч в Киев през 1990 година.[vi]