,,Когато има успехи, има много желаещи за снимки. Когато търсим пари, срещаме мълчание…“ , обяснява Живко Жеков – треньор на Нургюл Салимова.
Българската шахматистка загуби финала на Световната купа по шахмат от рускинята Александра Горячкина, но спечели правото да участва в турнира на претендентките за световната шахматна корона през следващата година. Постижението на Салимова е най-големият успех в нейната кариера и най-голямото постижение за българския шахмат от 2015 година насам.
Но нека да бъдем откровени – по пътя си към върха Нургюл Салимова тръгва сама от търговищкото село Крепча и отново сама стига до световния връх. Дори си плаща за да участва по турнирите. Или разчита на доброжелателни спонсори.
Когато има успех, има и внимание. А въпросът къде е държавата в процеса на консолидиране на петте федерации по шахмат и каква роля играе Министерството на маледжта и спорта в определянето на неговите приоритети, остава без отговор.
Защо спортисти, математици, физици, химици, хора на изкуството и множество други таланти често трябва първо да достигнат до върха сами, за да бъдат признати впоследствие?
Изминалите дни превърнаха историята на Нургюл Салимова в поредното доказателство за това, че в страната ни има огромен потенциал, който може да постигне много, стига да успее да се пребори с мълчанието на държавата.
Инак пари в спортните ни федерации влизат, също се и усвояват.
Добави коментар