Израел в борба за демокрация

15:49, 14 сеп 23 / Защо ни е важно Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Върховният съд на Израел започва дело за разглеждане законността на спорната съдебна реформа на премиера Бенямин Нетаняху. Изменението премахва възможността на съда да обмисля и да се произнася срещу правителствени решения, които смята за ,,неразумни“.

Това е първата от поредицата реформи, предложени от премиера Нетаняху, за прекрояване на съдебната система.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Debbie Hill

Но плановете му рязко разделят нацията. Десетки протестират ежедневно, включително и в деня на първото изслушване. Всички 64 депутати от управляващата дясна коалиция гласуват в подкрепа на текста, докато опозиционните членове на Кнесета, парламента на Израел, бойкотират вота.

Израел няма писмена конституция или втора камара на парламента, което означава, че Върховният съд е единствената институция, която контролира правомощията на парламента. Страната разчита на 13 основни закона, специално законодателство, което служи като вид конституция.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi

Изменението на Основния закон за съдебната власт ограничава правомощията на съда в Израел. Поддръжниците на спорната реформа настояват, че съдебния състав има твърде голям контрол и че действията му трябва да бъдат контролирани. Докато критиците твърдят, че планът на Нетаняху подкопава демократичните ценности на държавата и му проправя път към авторитарно управление.

Защо ни е важно?

Първото изслушване за въвеждането на спорната съдебна реформа поставя висшите съдии в страната в безпрецедентна ситуация, в която те трябва да решат дали да приемат ограничаването на своите правомощия.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi

Съдът никога досега не е отменял основен закон.

Но борбата, която израелците водят днес, се простира далеч отвъд разногласията относно съда. Съдебната криза се превръща в част от една по-голяма битка. Тя се води между самите израелци. Залогът е бъдещето на тяхната страна. И изобщо какво означава да бъдеш едновременно еврейска и демократична държава.

При реформирането на държавата през 1949 г., три години след приключването на Втората световна война и Холокоста, основателите на Израел декларират, че страната ще бъде рай за евреите, но зачитайки правата на всички граждани, независимо от тяхната религия или раса.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi

Израел обаче не създава официална конституция и до ден днешен оставя въпроса за разпределението и важността на различните обществени роли отворен.

Десетилетия по-късно това се превръща в екзистенциално предизвикателство. Началото на усилията на премира Нетаняху предизвиква избухването на потисканото с години напрежение. То извежда на преден план дълбоки разриви не само между религиозните и светските, но и между различните етнически групи и социални класи. Всички техни представители се чувстват атакувани и това ги кара бързо да преминат в настъпление.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi

Всяка от страните в конфликта се страхува, че опонентите ѝ се стремят към унищожаване на „техния“ Израел – техния начин на живот, тяхното разбиране за миналото на страната и тяхната визия за нейното бъдеще.

Този разногласия се просмукват в ежедневието.

Светът от месеци наблюдава масивните протести и изпълненото с насилие гражданско неподчинение в градовете на Израел. Участниците са хора от почти всички сектори на обществото.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Atef Safadi

Ситуацията ясно показва, че така наречената съдебна реформа не е просто някаква техническа корекция на политическата система, а по-скоро фундаментална промяна в начина на живот за всички израелци.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама