Жените в Исландия започват стачка срещу неравенството между половете. Организаторите призовават жените и небинарните хора да спрат да работят във вторник.
Решава да се включи дори премиерът.
Действието се случва почти 48 години след като жените в Исландия за първи път отказват да работят както вътре, така и извън дома, за да докажат стойността си на обществото. Това води до безпрецедентни обществени промени, които проправят път за повече равенство, включително и до възможността жена да бъде президент.
Стачката от вторник е седмата подобна акция в Исландия, и първата целодневна, от 1975 г., когато 25 000 души се събират на митинг в Рейкявик, привличайки международното внимание.
Kvennafrí или почивният ден на жените сега обаче се с участие на жени от всички сектори. Целта е противопоставяне на разликата в заплащането между половете, както и на широко разпространеното, сексуално насилие.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Anton Brink
Към тях се присъединява и министър-председателят Катрин Якобсдотир, която казва пред местните медии, че също няма да отиде на работа в този ден и призовава своите колегите да направят също.
Според нея е неприемливо през 2023 г. все още да съществува разлика в заплатите, която се основана на пола.
Същевременно Исландия е сред страните, които правят големи крачки по пътя към равенството между половете. За 14-а поредна година нацията има най-добър общ резултат в Глобалния доклад за различията между половете на Световния икономически форум, публикуван през месец юни.
Защо ни е важно?
Исландия, страна с население едва от 330 000 души, е една от основоположниците на разбирането и насърчаването на равенството между половете. От 1975 г. насам скандинавската държава проправя път на тези идеи и сега, от ранна детска възраст до майчинство, жените и момичетата се радват на сравнително прогресивен начин на живот.
Снимка: PIXABAY/Kurt Deiner
Голяма част от напредъка, който демонстрира Исландия, се дължи точно на силното женско движение. То променя основния сбор от идеи и разбирания на една нация, в която мъжкото господство и разпределението на ролите на половете имат дълбоки корени.
Поради това масовият атавизъм на местно ниво се оказва ключов.
Докато на Исландия се гледа като на страхотно място да бъдеш жена, мнозина вътре в страната смятат, че все още има място за подобрение. Дори управляващите не се притесняват да признаят, че островът все още не е рай за жените.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jose Sena Goulao
Това служи като напомняне за останалия свят колко ниско в действителност е поставена глобалната летва при правата на жените.
Не е изненадващо, че масовият атавизъм в такъв мащаб води до значително материално въздействие, но в този случай исландката история ни учи, че напредъкът не възниква във вакуум и масовият натиск, заедно с разума в политиката, могат да се превърнат в мощен катализатор на промяната.
Добави коментар