След края на Студената война Съединените щати се утвърдиха като единствената световна суперсила. Те поведоха света в удобна за тях посока, като дадоха силен тласък на глобализацията и насърчиха свободната търговия. Свободното движение на стоки и капитали пък доведе до бурно развитие на технологиите. Границите между държавите започнаха да имат все по-малко значение, големите транснационални компании се сдобиха с огромна мощ, а светът стана по-богат и на пръв поглед много по-сигурен.
Кой спечели и кой загуби от глобализацията?
Към днешна дата изглежда, че най-големият печеливш от ерата на глобализацията е Китай. През последните десетилетия страната се превърна в „работилницата на света“ и постепенно се трансформира от изостанала държава в могъщ гигант – днес страната е икономическа суперсила, съизмерима със Съединените щати. Струва си да се отбележи също, че през тези години азиатската държава успя да си върне Макао и Хонконг, а напоследък думата ѝ в международните дела започна да се чува все по-силно.
САЩ и ЕВРОПА също спечелиха от настоящия международен ред, макар и по различен начин. Съединените щати утвърдиха своето технологично и военно превъзходство, изживявайки два технологични бума. Първият завърши с дотком балона през 2001 година, а на втория ставаме свидетели и в момента. През това време пред очите ни се родиха десетки могъщи транснационални компании. Замислете се за Apple, Amazon, Microsoft, Google, Facebook, Tesla, SpaceX…Те поведоха технологичната революция в САЩ и спомогнаха за растежа на икономиката, като повишиха значително и без това високия стандарт на живот на хората отвъд океана.
От друга страна, Европа също спечели от новия международен ред, но по съвсем различен начин. Тя изостана от САЩ и Китай в икономическо и технологично отношение, но успя да се обедини политически и значително да разшири границите си. Можем дори да твърдим, че Европейският съюз е продукт на настоящия международен ред. Той се създаде през 1992 година от 12 държави и през годините се разшири няколко пъти, за да достигне до настоящите 27 страни членки. Това обаче стана за сметка на някой друг...
Големият губещ
Големият губещ през последните три десетилетия се оказа Русия. След разпада на Съветския съюз много от неговите сателити смениха своята геополитическа ориентация, като се обърнаха на запад и се присъединиха към Европейския съюз и НАТО. Това е и причината, поради която руският президент Владимир Путин твърди, че разпадът на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век.[1]
Истината е, че през този период Русия изостана от останалите големи сили във всяко отношение – икономически, технологично, демографски, а спрямо някои от тях дори и военно. Това превърна страната в големия губещ от настоящия международен ред и в този смисъл не е учудващо, че именно тя направи първите стъпки, за да го разруши. Така логично се стигна до инвазията в Украйна…
Китайският неутралитет вече не върши работа
Истината е, че Китай нямаше интерес от тази война и тихичко се надяваше, че Русия ще я спечели бързо. Това обяснява защо в началото ѝ страната зае изчаквателна позиция, като не подкрепи руската инвазия, но не я и осъди. Днес обаче, след категоричната подкрепа за Украйна от страна на Запада, разпределението на силите в конфликта се вижда много по-добре. За всички е ясно, че Русия не е в състояние да издържи на дълга война на изтощение срещу обединения Запад и все някога ще се пречупи. При сегашното съотношение на силите, китайският неутралитет е равен на вземане на страна – и това е страната на Запада.
Трудният избор пред Китай
Така войната в Украйна постави Китай в изключително неудобна геополитическа ситуация. На страната се пада тежката задача да определи в каква посока ще се развива света през следващите години. Пред азиатския гигант има две възможности: да подпомогне Русия и да разруши настоящия международен ред или да остане неутрален „играч“ и да го запази. Проблемът е, че всяко от тези действия има своята цена и би довело до силни негативни последици.
В единия случай, Китай ще вземе страната на Русия в конфликта, като започне да я снабдява с оръжия и други ключови за изхода на войната продукти. Това би променило значително съотношението на силите на бойното поле, защото с китайската индустрия зад гърба си Русия би могла да воюва безпроблемно в продължение на десетилетия. При такова развитие на събитията в определен момент неизбежно ще се стигне до разделянето на Украйна на източна и западна сфера на влияние, вероятно по корейски модел. В този случай Китай ще демонстрира силата си пред света и ще отправи предизвикателство към глобалното лидерство на САЩ. По същество това ще означава разпад на международния ред, връщане към двуполюсния модел и начало на нова Студена война. В този случай отново ще имаме западен блок, доминиран от САЩ и новосформиран източен блок, гравитиращ около Китай.
Последиците ще са тежки
Такова развитие на събитията ще издигне значително ролята и престижа на Китай в международните дела, но би създало и някои доста сериозни рискове за страната. Западът вече предупреди, че оказването на военна помощ на Русия ще бъде третирано като прекрачване на „червена линия“ и ще има тежки последици. Те могат да бъдат два вида – икономически и политически. Към днешна дата можем да считаме първите от тях за сигурни, а вторите за силно вероятни.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALEX PLAVEVSKI
Загуба на пазари
На първо място, Китай ще се сблъска с тежки икономически санкции. Износът на страната възлиза на около 3,4 трлн. долара, като повече от половината от него е предназначен за западните държави.[2] Сметките показват, че има реална опасност още през първата година от налагането на санкции износът на азиатския гигант да спадне с около 1 трлн. долара.
Последиците от подобни санкции ще бъдат усетени от всички. За Китай това означава срив на икономиката и вълна от безработица в страната. Западът пък вероятно ще навлезе в период на стагфлация /стагнация на икономиката в комбинация с постоянно нарастващи цени/.
Санкциите биха имали и вторичен ефект върху китайската икономика, тъй като тя ще се изправи пред огромен отлив на капитали. Към днешна дата много международни компании вече пренасочват инвестициите си към други държави от региона, но при ескалация с такива размери можем да очакваме, че тази тенденция ще се засили лавинообразно.
В резултат от всичко това китайското икономическо чудо ще приключи. В даден момент държавата ще се стабилизира, но никога повече няма да може да расте с подобни темпове. Страната ще бъде много по-значима на международната сцена, но хората в нея ще живеят по-зле.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/RITCHIE B. TONGO
Ако помогне на Русия за Украйна, Китай може да загуби Тайван
По всяка вероятност намесата на Китай в Украйна ще предизвика и значителни политически последствия. Истината е, че към днешна дата Западът има известни резерви към азиатския гигант. В неговите очи Китай е едновременно три неща – важен търговски партньор, сериозен конкурент и потенциален съперник. Въпреки това обаче, на преден план все още е изведено взаимодействието.
В случай че Китай предостави оръжие на Русия, страната незабавно ще се превърне в опонент. Това действие би наредило азиатския гигант рамо до рамо с Русия, Северна Корея и Иран. По същество това означава формиране на нов източен блок и начало на втора Студена война. А при подобно развитие първата задача и за двата блока ще бъде да очертаят границите помежду си.
В такава ситуация Тайван няма да има друг избор освен да обяви независимост, която Съединените щати ще трябва да подкрепят. От една страна, хората в островната държава никога не са живели в условия на комунизъм. Те вече видяха какво се случи с правата на гражданите на Хонконг след предаването му на Китай и едва ли ще поискат да изпитат от същото. От друга страна, стратегическото местоположение на Тайван и важността му за световната икономика (страната е лидер в производството на чипове) са достатъчна причина Вашингтон да се намеси и да гарантира сигурността на страната.
Другата възможност
Китай, разбира се, може да се съобрази с исканията на Запада и да запази своя неутралитет по отношение на войната. В този случай обаче рискува да загуби най-важния си съюзник. Нарастващата мощ на Китай предполага, че рано или късно той също ще се сблъска със Запада. Този момент може да бъде забавен известно време, но все някога ще дойде. А тогава страната отчаяно ще се нуждае от помощта на Русия.
В случай че днес Пекин не окаже подкрепа на Москва, има възможност през следващите години Русия да бъде сериозно отслабена. Дори и това да не се случи обаче, китайският неутралитет по отношение на Украйна създава предпоставки след време да станем свидетели на руски неутралитет по въпроси важни за Китай, като например Тайван, или статута на Южнокитайско море.
Авторитаризъм срещу демокрация
Накрая, но не и по важност, Китай днес има възможността да се превърне в лидер на държавите с авторитарно или тоталитарно управление, а такива по света има много. В случай че избере да тръгне по пътя на ново блоково разделение на света, то вероятно ще се случи по оста демокрация-авторитаризъм. За да оглави този блок обаче, Китай ще трябва да демонстрира сила и да се намеси на страната на авторитарна Русия срещу демократичния Запад. В този смисъл неутралитетът би означавал отказ от лидерство – снишаване пред Запада и запазване на настоящия международен ред.
Китай вече направи първата си заявка
В тази сложна ситуация Китай започна да играе картите си внимателно, стремейки се към най-добрия за страната вариант – мир, постигнат с посредничеството на Пекин. Китайският мирен план за Украйна е важен момент в международните отношения, защото това е първият случай в световната история, при който Китай се опитва да се намеси в решаването на въпрос, касаещ европейския континент. По същество това е заявка за глобална роля и по-голямо участие в решаването на международните дела.
Разбира се, Западът незабавно отхвърли китайското предложение. Президентът на САЩ Джо Байдън деликатно заяви, че не намира за рационална идеята Китай да се включи в преговорите за изхода от войната в Украйна, а НАТО добави, че няма доверие на Пекин като посредник.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MIKHAEL KLIMENTYEV
В превод това означава: Стойте си на мястото!
Заровете обаче вече са хвърлени.
Решаващият фактор е Си Дзинпин
За да предвидим какъв ще бъде изборът на Китай, е необходимо да обърнем внимание на още един важен фактор, и това е личността на генералния секретар на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, който е смятан за най-влиятелния китайски лидер след Мао[3].
С идването си на власт Си укрепи партийната дисциплина и затегна хватката си върху властта. Той ограничи допълнително гражданското общество, като засили идеологическия дискурс и цензурата в Интернет. Също така, Си се застъпи и за по-твърда външна политика, особено по отношение на претенциите на Пекин към Южнокитайско море. Неговото външнополитическо кредо е „дипломация на великата държава с китайски характеристики“. Така той се насочи към разширяване на евразийското влияние на Китай чрез инициативата „Един пояс, един път“.
Всички са единодушни, че Си е силен лидер с големи амбиции. Досегашните му действия ясно показват, че той е готов да пожертва значителни икономически ресурси в замяна на повече политическа власт. Доказателство за това е политиката му по време на пандемията от Ковид-19, когато той постави по категоричен начин политиката над икономиката. Правил го е и друг път – неотдавна той взе на прицел китайските технологични гиганти Alibaba и Tencent.[4] Действията му доведоха до загуба на стотици милиарди долари пазарна капитализация. Това обаче нямаше значение за него, защото доведе до придобиването на малък държавен дял в тези компании, с което ги постави под пълния си контрол.
Бъдещето
Никой не може да предвиди какво ще се случи в бъдещето. Логиката обаче сочи, че Китай ще поеме по трудния път на конфронтацията. Страната все още не е напълно готова за това, но обстоятелствата го налагат. В тези дни сигурно е само едно – решението ще бъде взето еднолично от лидера на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин. А ако съдим по доскорошните му действия, няма никакво съмнение, че той ще постави аргументите на политиката пред тези на икономиката.
В този смисъл отношенията на Китай със Запада вече са предрешени. Въпросът не е дали, а кога!
[1] Путин: Разпадането на СССР е "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век", Медиапул, 2005г. https://www.mediapool.bg/putin-razpadaneto-na-sssr-e-nai-golyamata-geopoliticheska-katastrofa-na-20-ti-vek-news100102.html
[2] Annual International Trade Statistics by Country, TrendEconomy https://trendeconomy.com/data/h2/China/TOTAL
[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8_%D0%94%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%BF%D0%B8%D0%BD
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Има нещо, с което съм абсолютно съгласен , решаващият фактор наистина е Си Дзинпин. Колкото и да са уверени, западните сили никога не биха били способни да разберат личността му изцяло. А в случая, тя е ключова.