Какво всъщност празнуваме на Шипка на 3 март?

,,И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!“

Всяка година изминаваме историческия път към Шипка, за да отдадем почит на делото, на жертвата и на героизма на тези, които са дали живота си в името на една идея. Силата на духа им побеждава врага, но надмогва и самата смърт, отреждайки им място във вечността.

Днес, 145 години по-късно, на това място историята отново оживява. В едно се сливат минало, настояще и бъдеще, за да ни покажат славата на този подвиг. Това, което истински трябва да празнуваме е постигането на този идеал, а именно – идеята за свободата на един народ.

Паметникът на Шипка е сакрално място за българската история и за българския дух. На този ден на това място всеки един е равен на другите, а всички са равни пред саможертвата.

защото историята и свободата принадлежат на всички.

Празникът обединява народа ни. Въпреки че не веднъж е имало  опити за разединяването му точно на този ден. През годините множество политици правеха обръщения на 3 март, използвайки Шипка като политическа трибуна. Те не идваха като българи, а пренасяха политическия си образ на мястото, на което той изконно не принадлежи. Стигна се дори и до бой със снежни топки.

Така Шипка се превръща в добро място за начало и на предизборни кампании.

Получава се политизиране на празника, над което, ние като народ, като че ли не желаем да имаме контрол. Естествената последицата от това е разделение. Допускаме да бъде опорочено всичко, което трябва да изповядваме на този ден. А то е свято. И ако в този момент не сме способни да защитим идеала на свободата от политически амбиции, ще бъдем ли достатъчно отговорни да го запазим за още 145 години?

Затова представата какво се празнува на Шипка на 3 март се размива и ни отдалечава от истината. Какво е свободата и дали днес сме истински свободни са въпроси, които неизбежно си задаваме в моменти като този. Звучат като за първолаци, но може би точно там трябва да се върнем всички. Поне за един ден в годината. 

Защото България съществува. И ще продължи да съществува. Но само докато помним и се уповаваме на историята. В съзнанието на всички българи Шипка уж е храм, но в Църква влизат както хора отдаващи почит, така и фарисеи.