Китай, Индия и балканските коридори

09:00, 15 юни 26 / Защо ни е важно Шрифт:

Не толкова тайното съперничество за инфраструктурата в нашия регион си е геополитически трилър. Нещо като Боливуд среща китайските майстори на кунг фу.

Балканите винаги са били "Вратата на Европа", но в момента са пресечна точка на Новия път на коприната, идващ от Китай, и неговия нов глобален конкурент – Икономическия коридор Индия–Близкия изток–Европа, познат като IMEC.

ЕПАБГНЕС Jeorge Zapata

Двата азиатски гиганта се сблъскват на наша територия и прилагат търговско-политическия прагматизъм, характерен за тях.

Всъщност Пекин се настани на Балканите много отдавна. Тогава Брюксел още похъркваше, а САЩ бяха заети в Близкия изток. Става дума за така наречения китайски "Южен коридор" – през Пирея и Белград, който си е търговски капан за ЕС.

Защото китайският гигант COSCO притежава пристанището в Пирея и го ползва като входна точка за китайските стоки в Европа. Но от Пирея стоките трябва да стигнат до Западна Европа бързо-бързо и затова Пекин инвестира милиарди в бързата железопътна връзка от Атина през Солун, Скопие и Белград до Будапеща.

ЕПА/БГНЕС Caroline Brehman

Пекин съзнателно финансира трасето през Сърбия, която не е в ЕС и се управлява с по-авторитарен замах и Унгария на Виктор Орбан. Така Китай има коридор, който директно заобиколя строгите правила на Брюксел и стига директно в сърцето на Европа.

Макар и със закъснение, Индия и Вашингтон разбраха, че Китай почти е окупирал търговските пътища на Европа и отговориха с мегапроекта IMEC.

В случая стоките тръгват от Мумбай в Индия, минават през Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия с железница и така стигат до израелското пристанище Хайфа, което се контролира от индийския милиардер Гаутам Адани.

Оттам, през Средиземно море, контейнерите влизат в Европа.

Защо ни е важно?

Понеже маршрутът през Сърбия е окупиран от Китай, Индия и Западът залагат на алтернативата Гърция, България и Румъния.

Така проекти като модернизацията на железопътната линия от Солун през Кавала и Кулата към София, Пловдив и Бургас или Варна стават много важни. САЩ и Индия искат стоките да минават през сигурни за НАТО и ЕС територии, като по пътя си неутрализират китайското влияние в Сърбия.

Велко Ангелов

България, разбира се, е на златен кръстопът, но проблемът винаги е бил нашата неувереност, плюс липсата на онази "твърда ръка", заради която Китай предпочита Белград или Будапеща. Да не говорим за липсата на дългосрочна визия.

А София отчаяно се нуждае от решителни инфраструктурни действия.

Като завършването на Коридор 8, който е връзката от Черно море до Албания през Северна Македония. Или важния за балканския транзит Коридор 10, който свързва Централна Европа с Близкия изток, минавайки през Солун.

Нови мостове над Дунав към Румъния, по-бързи железници и модернизирани гранични връзки биха превърнали България в логичен избор за трансфери между север и юг, вместо в страничен наблюдател на доходоносния процес.

В крайна сметка бизнесът винаги намира трасе, по което да се реализира. Докато Вашингтон налага мита, а Москва води войни, Китай и Индия преначертават картата на Балканите с влакови релси и пристанища за своите контейнери.

За България най-мъдрата стратегия би била копие на китайско-индийския прагматизъм.

БГНЕС МС

Но това предполага да си построим пътищата, заради които да налагаме транзитни такси и на двете азиатски държави, без значение под кой флаг плават корабите в Бургас или Солун. А не винаги да се съобразяваме с желанията и рестрикциите на големите.

Като в случая с китайските опити за тяхна инфраструктура и дигитални мрежи в България например, пресичани от Вашингтон със споразумения като Clean Network, които ограничават китайските технологии.

За България битката за търговски коридори между Китай и Индия е рядък исторически шанс. Ако успеем да изградим липсващата инфраструктура и да ускорим връзките със съседите си, страната може да се превърне в транзитен център между Азия и Европа.

Но ако пак закъснеем, товарните влакове и инвестициите просто ще минат покрай нас. През Сърбия, Гърция или Румъния.

България все още може да се превърне в свързващо звено за чуждите икономики. Но това няма да стане само с географски дадености, а с железници, мостове, пристанища и ясна държавна стратегия.

Инак ще си останем кръстопът, през който никой не минава.

БГНЕС Божидар Стоилов

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама