Руските власти в Санкт Петербург инициираха огромно разширение на единствения крематориум в града. Проектът ще го превърне в най-голямото подобно съоръжение в Европа.
Според документите за обществени поръчки, цитирани от The Moscow Times, само проектната фаза вече е погълнала 2,2 милиона долара. Властите все още не са обявили общия бюджет и графика за строителство, но мащабът е ясен.

ЕПА/БГНЕС Anatoly Maltsev
Предвижда се инсталиране на шест нови чешки пещи Tabo. С тях общият брой ще стане 20, което ще повиши капацитета до 240 кремации на ден. Разширението включва и два крематора за преработка на останките във фин прах след кремация.
Крематориумът в Санкт Петербург има знакова роля за региона. Той е единственият подобен обект в града, но обслужва също Ленинградска, Новгородска и Псковска област, заедно с Карелия.

ЕПА/БГНЕС Anatoly Maltsev
През 2023 г. там са извършени 42 000 кремации. Това са около две трети от всички погребения в Санкт Петербург. Дори преди планираното разширение съоръжението е било силно натоварено.
Ръстът в кремациите, разбира се, е свързан с мащаба на региона. Но е пряко отражение и на геополитическите стремежи на Русия. Страната преживява период на свръхсмъртност заради застаряващо население, трайно ниска раждаемост и човешката цена на войната в Украйна.

ЕПА/БГНЕС Anatoly Maltsev
Независими медии твърдят, че от началото на инвазията са загинали над 219 000 руски военнослужещи. Гробищата са под постоянен натиск, а погребалните услуги в цялата страна се разрастват, за да обслужат извънредния обем.
С нарастване на търсенето дългогодишните проблеми в руската погребална индустрия стават по-видими. Но браншът става и по-доходоносен. В много региони погребалните агенти се свързват със семействата далеч преди да бъде връчено официалното уведомление за смърт.
Това е възможно благодарение на "услужливи" течове на поверителна информация от болници, спешна помощ и полицейски управления.

ЕПА/БГНЕС Anatoly Maltsev
В Калининград бивш служител на погребална агенция посочва, че информацията за смъртен случай обикновено се продава между 3 000 и 5 000 долара. След това агентите се свързват с опечалените близки и, докато семействата са все още в шок, ги насочват към надценени пакетни услуги, като добавят ненужни процедури или изкуствено завишени разходи.
Практиките са печеливши и в много райони косвено се толерират. Голяма част от погребалните агенти оперират от името на общински служби или компании, които са свързани с местните власти.
Което размива границата между обществената отговорност и престъпната дейност.

ЕПА/БГНЕС Anatoly Maltsev
Мрежите се развиват устремно още от 90-те години, а финансовият мащаб на сектора обяснява тяхната устойчивост.
Разследване на Meduza от 2019 г. оценява московския погребален пазар на до 15 милиарда долара годишно, като голяма част от парите се въртят в брой и извън официалната отчетност.
Федерален одит оценява националния сив оборот на 150 милиарда долара още през 2017 г. Цифрата със сигурност е по-висока днес, предвид допълнителния натиск, създаден от войната.

ЕПА/БГНЕС Sergei Ilnitsky
Разширението на крематориума в Санкт Петербург обаче е предизвикателство, което далеч не е Made in Russia. По целия свят големите градове нямат място за мъртвите.
Бързата урбанизация, нарастването на населението и десетилетната история на гробищата са оставили много мегаполиси с почти никаква земя за нови погребения. От Токио до Лондон, от Хонконг до Сао Пауло, местата са оскъдни и непосилно скъпи.
Местните власти се чудят как да съчетаят културните традиции с физическите ограничения. Така кремацията, последвана от поставяне на праха в урна, е значително по-евтина от традиционното погребение — главно заради гробното място и дългосрочните такси за поддръжка.

ЕПА/БГНЕС Sergei Ilnitsky
В резултат урните за кремация са се превърнали в алтернатива на много места — дори в единствената финансово постижима опция.
На много места по света гробовете се използват повторно, а други държави насърчават кремацията чрез по-ниски разходи и опростени процедури. Макар че има своите екологични специфики, кремацията е практичен отговор на намаляващото пространство — поне според градските архитекти.
В този смисъл разширението на крематориума в Санкт Петербург е естествена част от глобалната тенденция.

ЕПА/БГНЕС Pavel Bednyakov
Това, което отличава "Руския случай" обаче, е мащабът — и скоростта, с която живите трябва да преосмислят начина, по който се справят със смъртта.
Защото, когато една държава инвестира по-бързо в крематориуми, отколкото в живот, това вече не е демографска криза, а цивилизационна присъда.
Добави коментар