Бащицата Нестор Махно

Ниският смешен човек, който ни гледа от снимката е анархистът Нестор Махно.

Не като забавен са го възприемали съвременниците му, макар и известен със странностите си - обичал е да облича рокли, а вторият от трите му брака е бил с човек от неустановен пол. В бурните години по времето на Първата световна война и на революцията в Руската империя, този дребен на ръст човек създава и ръководи ефективна военна и политическа организация, която се противопоставя на поддръжниците на централизираната държава. За анархистите е без значение от чия страна са враговете. Бият се с бели и с червени, с националисти и либерали. Анархията, според тях, установява реда, а единната държава - не.

Мечтата на Махно, както и на всички анархисти, са малки общности с вътрешни закони и гарантирано свободно придвижване на хора и стоки. Срещат се и някои неприятни отклонения от посоката на съвременните общества. Такова е тяхното твърдение, че собствеността е кражба. Много близо до идеите на тези хора е днешната многоезична и добре подредена в кантоните си Швейцария.

Нестор е роден през зимата на 1888 г. и е най-малкото от петте деца на Иван и Евдокия, държавни селяни от Гуляйполе, днес град в Запорожката област на Украйна. Държавните селяни в Руската империя са обитавали и обработвали държавни земи и се радвали на относително повече свобода от крепостните, които били собственост и част от земята на феодалите. Детството на момчето е трудно, защото баща му умира още на следващата година (1889). Той и четиримата му братя са принудени да работят от най-ранна възраст.

През 1906 г., още преди да навърши двадесет години, Махно става член на анархистична организация в Екатеринослав. Следват арести и присъди за рекетиране на търговец, както и стрелба по човек на улицата. Годините минават в нападения и обири. Хората оприличават анархистите на разбойници, но Махно и другарите му са убедени, че присвоеното е нужно за революцията - цел на всеки анархист. Свободата на работниците и селяните, според тях, е освобождение от частната собственост. Засега отнетите пари служат за набавяне на оръжие, за пропаганда на идеите и за личните нужди на революционерите. Тази активност очаквано завършва в съдебната зала на Гуляйполе, където през март 1910 г. тринадесет оковани анархисти чуват присъдите си. Махно е сред петимата осъдени на смърт, заради убийството на полицай.

Присъдата не е изпълнена, защото по време на покушението младият анархист все още е непълнолетен. Изпращат го в затвор.

Уикипедия: Нестор Махно 1919 година

Февруарската революция идва, а заедно с нея и свободата на Нестор, който лежи, но и активно се образова, в изградения по времето на Екатерина Велика, Бутирски затвор в Москва. Освободен е заедно с полския аристократ Феликс Дзерджински - бъдещият всесилен шеф на съветската тайна полиция Чека.
 
Убеден в твърдението на френския философ Пиер-Жозеф Прудон - идеолог на анархизма, че анархията е майка на реда, Нестор Махно енергично се заема с установяването на порядък, чрез обезсилване на държавата. Средството е, познатото в смутни времена, e добре въоръжената армия. Последователи не липсват. Батька (Бащицата) Махно, както започват да го наричат украинците, развява черно-червеното знаме на анархията. Повежда битка за „свободни съвети“ в Украйна, които да организират живота на хората чрез солидарност, взаимопомощ и доброволна принуда. Любим пример на анархистите за последното е функционирането на пощите дори по време на война. В края на 1917 г. Бащицата организира и своите въоръжени „свободни селски батальони“. Бие се с всички: с червените, с белите, както и с германската армия, която е окупирала Украйна, съгласно Брест-Литовския мирен договор. „Бий белите, докато почервенеят, бий червените, докато побелеят!“ е лозунг, чието авторство се приписва на Батька Махно. Водачът на анархистите се прочува със своята теглена от коне каручка, в която на задната табла е монтирана модерната тогава картечница Максим. Нововъведението е наречено тачанка и бързо се утвърждава като широко разпространено бойно средство. Днешният аналог на тачанките са джиповете с картечници на покрива.

Уикипедия: В Париж: Махно с Александър Беркман американския анархист и писател Александър Беркман

В хаоса на революцията бързо се създават съюзи и със същата скорост се разпадат. Между 1917 и 1921 г. Махно първоначално се бие с белите казаци на ген. Каледин. По-късно организира специална група, която е най-близо до него, и я нарича Черната гвардия. Напада правителствените сили на Украинската народна република, която е ръководена по това време от Павло Скоропадски. Последният е сключил споразумение с германските окупаторски войски. Анархистите нападат и тях. Бият се и с войската на врага на Скоропадски - Петлюра. По-късно отрядите на анархистите официално стават част от Украинската съветска армия. Батька Махно получава званието бригадир на Червената армия. През 1918 г. се разхожда в Москва и има лична среща с Ленин. Последният изказва възхищение от личността на анархиста, въпреки различията във визията им за бъдещето.

Сътрудничеството с болшевиките обаче е обречено на нестабилност, защото анархистите принципно се противопоставят на всяко централизирано управление. Все пак водят битки с антиболшевишката (бяла) войска на ген. Деникин, но търпят поражения. Критиките от страна на червените съюзници бързо настройват войнствено анархистите и сраженията се прехвърлят на нов фронт. Махновците не са малко на брой - 80 000, крайни в политическите възгледи и мотивирани от опитите на Червената армия да въведе военен комунизъм в украинските земи. През лятото на 1919 г. се обединяват с въстаническата армия на Никифор Григориев, но малко по-късно Махно лично го разстрелва след обвинение в предателство. Така Бащицата се оказва начело на сериозни сили, които продължават да воюват с белите на Деникин. Битките с червените също не секват, макар и те отново да се опитват да привлекат анархиста на своя страна, заради военните му успехи.

Тези маневри завършват с обявяването на Нестор Махно за архивраг от Червената армия. Съсредоточени са сериозни сили за унищожаването на анархистите, но настъплението на белите войски на барон Врангел през 1920 г. кара воюващите да преоценят позициите си и отново да сключат съюз срещу общия враг. Само след няколко месеца анархистите отново се обръщат, този път заедно с Петлюра, срещу Съветите. Лично успешният военачалник от Червената армия Михаил Фрунзе е натоварен от ръководството в Москва със задачата да елиминира Махно през лятото на 1921 г. Военните усилия завършват с лошо раняване на Бащицата, който е принуден да премине границата с Румъния, следван от само няколко десетки оцелели в тежката битка анархисти.

Уикипедия: Паметник на Нестор Махно в родния му град Гуляйполе 

Нестор Махно завършва живота си в Париж като изгнаник, работи като дърводелец в театри и кино продукции, но е и поддържан от анархистични организации. Третата му жена Галина и дъщеря му Елена са при него. Изнася лекции, публикува статии, пише мемоари и яростно отрича обвиненията, че негови отряди са извършвали еврейски погроми. В литературата и киното се популяризира карикатурният му образ, което се дължи на омразата от страна на бели и червени. Интересен момент в историята е, че по-късно личността му вдъхновява антифашистките бойци по време на Гражданската война в Испания. Името му се почита сред противопоставящите се на надигащия се в Европа червен и кафяв тоталитаризъм. Днес в родния му град е поставена статуя в чест на легендарната му личност, а музикален фестивал носи името му. Умира от туберкулоза, от която се разболява още по време на затварянето му в Бутирския затвор. Издъхва на 6 юли 1934 г., на 45-годишна възраст. Погребан е в гробището Пер Лашез, Париж.

Съдбите на дъщеря му и жена му са подобни на неговата. Гонени са от всички. По време на окупацията на Франция те са изпратени в трудов лагер в Германия, а след разгрома на нацистите, НКВД на СССР ги арестува. Осъдени са: дъщерята Елена на пет години, а съпругата му Галина на осем за „антисъветска агитация“. Завършват живота си в Тараз, Казахстан.