Три години след като една от най-големите неядрени експлозии убива стотици и ранява хиляди в Бейрут, все още никой не е подведен под съдебна отговорност. Семействата на загиналите излизат на шествие, за да отбележат годишнината от трагедията.
Хиляди протестиращи маршируват към пристанището, където се случва експлозията, скандирайки ,,Няма да забравим!“. Много от тях са облечени в черно, а някои носят снимки на своите блузки, загинали в резултат на взрива. Но всички събрали се хора не само скърбят за изгубените, те настояват правителството им да предприеме действия за намиране на виновните за трагедията.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
Според ливанската правозащитна група ,,Maan“ загиналите в резултат на експлозията са най-малко 236 – цифра, значително по-висока от официалния правителствен брой на смъртните случаи от 191. Други 6000 души са ранени от взрива, който също така нанася щети за милиарди долари.
Въпреки това все още никой не е подведен под отговорност за бедствието и разследването на длъжностните лица, които очевидно са позволили стотици тонове силно запалим амониев нитрат да бъде неправилно съхраняван в продължение на години, е практически в застой.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
Ливански групи, международни организации, оцелели от взрива и семейства на жертвите изпращат апел до Съвета по правата на ООН, в който се казва, че на третата годишна от експлозията те не са ,,по-близо до справедливостта и отговорността за катастрофата“.
Защо ни е важно?
Докато Ливан си припомня катастрофалния взрив в пристанището на Бейрут, наблюдатели твърдят, че в страната се е наложила култура на безнаказаност. Същата, която предизвика банковата криза, довела до финансовия колапс на страната.
Световната банка определя икономическа криза като опустошителна. Валута на страната се обезценява 98% спрямо долара.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
Но въпреки неодобрението и наложените на Ливан санкции, поведението на партиите, включително и на Хизбула, не се променя. Докато обикновените хора все още нямат достъп до средствата си, политическите елити прехвърлят над 10 милиарда долара извън страната, източвайки наличните ликвидни средства, колективно притежавани от всички вложители.
В опита си да погребе разследването на взрива в пристанището на Бейрут, управляващите забиват още един пирон в ковчега на разпадащата се държава, предизвиквайки конфликти в съдебната система. Същевременно на политическият фронт фракционните съперничества, много от които датират от гражданската война, пораждат безпрецедентна правителствена криза.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
На фона на политическото сектантство властта се опитва да защити членовете си от последиците от експлозията на пристанището, от финансовите сривове и от всичко, за което всъщност са отговорни. Защото всъщност експлозията е причинена от стотици тонове неправилно съхранявани химикали. А за тях президентът, премиерът и други официални са знаели много преди инцидента.
Естествено, всички отричат да са извършили нарушение.
Надеждата на ливанците за намиране на справедливост и подвеждане под отговорност за момента се уповава единствено на евентуално международно разследване.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Wael Hamzeh
И въпреки всичко Ливан има заслужена репутация на устойчива страна, която притежава невероятната способност да се възстановява и да продължава напред, точно когато всичко изглежда изгубено.
Изминалите три години обаче поставят на изпитание тези устои, довеждайки до привидно безкрайния цикъл от кризи.
Добави коментар