Той е философът с мъдри аргументи за баналното ни ежедневие в добре програмирания свят на безшумния паразит – социалните мрежи. Възможно е да го намразим, защото ни доказва, че човекът е генерално глупаво същество.
Днес съдържанието в повечето социални мрежи е по-скучно и от секс телефоните. Океан от моделиране на собствения образ в различни измерения. Умора от себе си. Диагнозата на този вирус много напомня на казаното от култовия писател Роберто Боланьо: „Иска ми се да приличам на Шерлок Холмс. На капитан Немо. На Жулиен Сорел, на княз Мишкин, на Алиса или на Худини, който е смес от Алиса, Сорел и Мишкин…“ . От друга страна яхваме вълната на stupidity porn – воайорското удоволствие от гледането на излагации. Разбира се и четенето на постове в стила „Много арт е този Рим“ или „влюбена съм в Лувъра, защото там има картини, невидими на други места по света“. Кой „облак“ би могъл да поеме тези мисли?
Като че ли още не сме наясно, че в момента пишем голямата енциклопедия на глупостта, оставяйки доброволно следи от мечтите, нагласите и вълненията си в мрежата. Лесно губим концентрация в съблазнителната й прегръдка. Опитваме се да се настаним удобно в кратки форми, а те не са нищо повече от бизнес термина elevator’s pitch, в който трябва да се продадем за по-малко от 120 секунди. „Глупостта е сериозна работа“, предупреждава италианският философ Маурицио Ферарис.
Снимка: PIXABAY
Мисията му е да ни замерва с думи, болезнени като груби павета. На прецизен и ясен език ни поднася мощна критика на (пост)модерната философия. Ферарис, ученикът на Жак Дерида, е безмилостен с твърдението си, че “нейното превъзходителство глупостта” е статуквото на историята на човечеството, а проблясъците на интелигентност не са нищо повече от леки прекъсвания. Нещата стават още по-безмилостни с думите на философа, че технологиите са изкупителна жертва в историята и помагат за разкриването на човека такъв, какъвто е в действителност, а именно глупак. Човечеството е несъвършено и за разголването му сериозно рамо подават постоянно развиващите се технологии, които засилват гласа на глупостта. Според Ферарис мрежата е перфектен технологичен инструмент, който записва, документира и засилва масовата глупост, за да я превърне в капитал в ръцете на бизнеса и политиката. Подобни мисли, но по-нежни, ражда и Умберто Еко, според когото мрежата е благо за богатите, които знаят как да я използват, и зло за бедните, които не могат да разграничат доброто от лошото, което ни дава. Критично настроеният философ смята, че една от мисиите ни трябва да бъде да се въздържим от естественото си призвание да бъдем глупави. Но как да си поставим ограничения в този свят на кратките и често безсмислени форми? Каква скоба да сложим на мислите си, за да ги забавим поне за малко - тук и сега? В тази абстрактна картина на нашето разголване без съпротивление идеално се вписват думите на Джон Ронсън - „Най-голямата лъжа е, че интернетът е за вас“. И все пак има лекарство за хроничното ни заболяване. Предписва ни го Ферарис. И то е културата – най-добрият антидот срещу разрухата, язовир, измислен да бъде буфер на океана от глупост. Със сигурност и в пещерите е имало неадекватни хора, колкото и днес в парламента, на улицата или в университета. Единствената разлика е, че глупавите праисторически индивиди не са оставяли следи, докато постмодерната глупост изпълва безброй страници в социалните мрежи.
Дано художникът Ясен Гюзелев се окаже прав с наскоро публикувания си коментар: „Всичко, което казваме, всичко, което си помислим се записва в някакъв облак там. И спокойно, от това на Космоса нищо няма да му стане“.
Добави коментар