Неотдавнашното импровизирано отдаване на почит към руския опозиционер Алексей Навални във Вилнюс подчерта статута на литовската столица като център на руската политическа опозиция.
Стотици дисиденти, избягали от Русия след нахлуването в Украйна, намериха добронамерен съюзник в борбата си срещу президента Владимир Путин в лицето на правителството на Литва.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Toms Kalnins
Освен това руски журналисти продължават да изграждат студиа във Вилнюс. Те излъчват репортажите за сънародниците у дома, през каналите си в YouTube. Руски активисти наемат офиси, където каталогизират нарушенията на човешките права от Кремъл.
А музикантите в изгнание записват във Вилнюс новите си албуми за родната публиката.
Подобно на другите две балтийски държави, след избухването на войната и литовското правителство затвори границите си за повечето руснаци. Но страната продължава да издава хуманитарни визи за руснаци с демократични възгледи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valda Kalnina
Тази селективна политика изгражда общност от високо образовани, политически ангажирани и често заможни руски граждани, които оказват все по-голямо влияние върху Вилнюс.
Същевременно притокът на руски активисти в изгнание и бежанци от Украйна и Беларус предизвиква безпокойство в Литва. В страната се възраждат страхове от времето, когато на литовците се е налагало да се борят за своя език и култура.
Защо ни е важно?
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Adam Gray
Бягайки от войната или от репресиите, имигрантите във Вилнюс градят имиджа на Литва като изненадващ бастион на демокрацията. Въпреки това те променят и прекрояват икономиката и културния облик на града, което може да се окаже заплаха за сигурността на балтийската държава.
Оказването на почит към Алексей Навални е само един от примерите за символични актове, които подчертават неспокойните отношения между руско езичната диаспора и нейните литовски домакини.
Местните граждани се опасяват, че политическатъа миграция ще доведе до икономически и дипломатически последици. Прокрадващата се русификация може да струва доста скъпо на нацията, която пази спомена за съветската окупация.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Toms Kalnins
Същевременно фокусът на руските новодомци върху политическата борба в Русия оставя мнозина от тях с малко желание и време за задълбочаване на връзките с гостоприемните домакини.
Малкият размер на Вилнюс и наличието на видни руски изгнаници в богатите централни квартали създават ситуация, която напомня за сцени от разказите на Антон Чехов.
Руската диаспора може да не възприема Литва като своя родина, но със сигурност гледа на нея като на свой съюзник. Това, заедно с проточилият се украински конфликт, принуждава литовското общество да търси баланс между традиционната си толерантност и опазването на националната идентичност.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Valda Kalnina
Добави коментар