Грузинските депутати отмениха президентското вето, наложено върху спорния законопроект за "прозрачност на чуждестранното влияние", или "закон за чуждестранните агенти".
Съгласно законодателството медиите и неправителствените организации, които получават над 20% от финансирането си от чужбина, ще трябва да се регистрират като "организации, действащи в интерес на чужда сила". Ще бъдат подлагани на строги одити и дори да се изправят пред наказателни глоби.
Решението на законодателната власт дойде след няколкоседмични неспирни протести в столицата Тбилиси. На улиците излязоха десетки хиляди, в напразен опит да осуетят приемането на закона.
Ветото обаче падна. С 84 гласа "за", предимно от управляващата партия "Грузинска мечта". Четирима души бяха "против", а опозицията избра да се въздържи.
Правителството на Грузия твърди, че ще осигури прозрачност на паричните потоци, които влизат в страната, за да я предпазят от чуждо влияние. Но противниците на решението го определят като "руски закон" поради приликите му със съществуващите разпоредби в Русия.
Опозицията вярва, че истинската цел е да бъде задушено несъгласието преди парламентарните избори през месец октомври.
Същевременно представители на Европейския съюз предупредиха, че законопроектът ще застраши напредъка на Грузия в Блока. Съединените щати също отбелязаха, че приемането на закона ще има последствия.
Страната получи статут на кандидат-членка през декември 2023 г.
Защо ни е важно?
Дебатът около закона за т.нар. "чуждестранни агенти" маркира поляризацията в грузинското общество. Значителна част от грузинците вярват, че тяхното правителство прави избор в полза на по-тесни връзки с Москва. Други твърдят, че финансираните от Запада организации са прекалено голяма част от политическия живот на страната.
Сблъсъкът на идеи превръща приемането на закона в ключов момент за бъдещето на Грузия в Европа.
Едно от основните опасения е, че ще унищожи демократичното управление и зачитането на човешките права в страната. На този фон Европейският съюз продължава да подчертава значението на демократичните принципи и върховенството на закона като предпоставки за интегриране на всяка страна в европейската общност.
Освен непосредствените двустранни последици, законопроектът има и явни геополитически разклонения. Официалната ориентация на Грузия отдавна е поставяна под въпрос, като страната към момента очевидно маневрира между руско влияние и евроатлантическа интеграция.
Подобна ерозия би могла да създаде опасен прецедент, който да насърчи и други страни в региона да предприемат подобни ограничителни мерки. Това не само ще подкопае демократичния напредък, но ще застраши стабилността и на Източна Европа – регион, който ЕС традиционно желае да интегрира в своята политика.
Всички снимки в текста: ЕПА/БГНЕС/DAVID MDZINARISHVILI
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Значи да спреш възможността на Щатите и Европа да плащат на хора и организации да дестабилизиларт страната отвътре,както става у нас,било опасно?Я виж ти!А да са чували за национален суверенитет и национални интереси преди всичко?