The Rolling Stones са феноменални не само с умението да се задържат на гребена на вълната, но и с десетилетните, рекордни по приходи световни турнета.
За сравнение The Beatles приключиха концертната си дейност през 1966-та.
В невероятната си история британските рокаджии регистрират три забележителни пробива в бетонната стена на комунистическата цензура. Последният е през 2016-та, в Куба. Там Джагър, Ричардс, Уотс и Уд събраха близо милион жители и гости на Хавана на безплатен концерт на открито.
Десет години преди изумителното за кубинците събитие, китайските власти ги допуснаха в Шанхай. Стоунс се свириха в миниатюрна за мащабите на Китай зала, натъпкана с 8000 души. За компенсация, милиони наблюдаваха концерта на живо по държавната телевизия.
Ако се замислим обаче китайците, заедно с огромен брой държави са гледали на живо и кацането на Луната през 1969-та. Докато СССР и България отбелязват събитието, развълнувало милиарди на планетата, с дребен шрифт в комунистическата преса.
Разбира се, в Шанхай списъкът с песните на Стоунс е бил цензуриран. И групата е била принудена да се съобрази с изискванията. Дори и при второто си посещение в Китай през 2014-та. Тогава на пресконференцията Джагър иронизира пред медиите, че на песента Honky Tonk Women е било наложено вето, защото текстовете на песните се проверявали от китайските власти. Макар че това си е било обичайна процедура за всички чуждестранни групи, изнасящи концерт в комунистическата държава.
"Радвам се, че Министерството на културата защитава морала на емигрантските банкери и техните приятелки", заявявя Джагър. А Кийт Ричардс допълва, че групата може да изпълнява инструментални версии и да даде на Мик почивкa.
Най-изненадващият рейд на британците обаче се случва през 60-те години на ХХ век. Контракултурата по това време създава такъв вихър, че силата му се усеща дори зад строго охраняваните, от диктата на СССР, стени на социалистическия лагер.
60-те са времето, когато концертите на Стоунс предизвикват масови истерии. Легендарната зала Олимпия в Париж е разрушена от публиката по време на техен концерт. Затова е изненадващо, че в столица на държава от социалистическия лагер, скромно се появяват плакати, известяващи предстоящ концерт на групата. В зала, в която се провеждат конгресите на управляващата комунистическа партия!
Говорим за годините на Студената война. Когато СССР и сателитните държави от соц лагера ограничават всякаква музика, литература и изкуство със западен произход. Защото според комунистическата цензура те са упадъчни.
Най-строго е отношението към рока. Нека не забравяме, че дори на Запад той е бил шокиращ за по-старото поколение. Та, връх на "упадъка" са били Ролинг Стоунс. По това време те събират най-много публика. А песните им оглавяват всички класации в свободния свят. През 1967-ма петимата мечтаят да свирят в Москва, за да изпробват силата на своята разрушителна сила в затворения за западната култура комунистически рай.
Разбира се не успяват да преборят мрачните кремълски другари, но пък Варшава изненадващо поддава. Хората там не могат да повярват, но билетите се разграбват.
Източник: УИКИПЕДИЯ
И до днес поляците не знаят какво е накарало Владислав Якубовски, директор във всесилната и единствена концертна агенция Пагарт, да допусне Ролинг Стоунс до концерт в Полша. Човекът умира през 1992-ра. Без да остави обяснение за случая.
Но да се мисли, че Якубовски не е знаел за съсипването на куп зали, както и за потрошаването на култовата Олимпия, е абсурд. Дори и само поради факта, че е бил личен приятел с директора на залата - Бруно Кокватрикс. Каквато и да е истината, басистът Бил Уаймън потвърждава в спомените си, че идеята е била изцяло тяхна. И сбъдва мечтата на групата "да разбие границите между Изтока и Запада".
На концерта Мик Джагър се появява със златно сако и много тесни панталони, докато хиляди млади поляци, останали вън от конгресната зала, се катерят по дървета или се блъскат в редиците на невижданото дотогава струпване на милиция. В действие влизат палките...
Изискването на властите е за "седящ концерт". Не се разрешава и скачане. До всеки ред стои милиционер, така че единственото, което остава за публиката е да крещи или пищи до припадък. Петимата рокаджии са наясно, че записите им не се продават в магазините за плочи. Нито пък се въртят по радиото в социалистическия лагер. Затова са са приятно изненадани от пеещата заедно с тях публика.
Очевидец на събитието споделя - Сякаш извънземни от друга галактика кацнаха днес на централния площад във Варшава. И обявиха, че градът е избран да се превърне в столица на Вселената. Това не е първото гостуване на западна рок група в Полша, но концертите на Animals и Hollies протичат без особени сътресения.
Обаче Мик, Кийт, Брайън, Бил и Чарли са на друго ниво. Най-високото.
Желязната завеса е повдигната и през прозореца нахлува светлината на свободата. Усещането е за единство и разграничаване на цяло едно поколение. И това се случва в залата на сграда, подарък на полския народ от Сталин. В която комунистите провеждат своите най-отговорни срещи. Съвременниците на събитието го описват политическо явление.
Щастливец, успял да попадне в залата, разказва: - Изведнъж се озовах в оазис на свободата и осъзнах, че това е моята музика. За нас беше истинско. Открихме нашия свят. Неконтролиран, без цензура от никого. Когато Стоунс започнаха да свирят и пеят, те очевидно правеха каквото искат на сцената, никой не можеше да им забрани нищо. Знаех предварително, че тази музика дава на човека свобода и бягство от реалността и те бяха осезаемото доказателство за това.
Ролинг стоунс през 1965 Източник: УИКИПЕДИЯ/By London Records - Billboard
Добави коментар